Небесносини грехове
- Автор: Гамильтон Лорел К.
- Серия: Anita Blake #11
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Небесносини грехове». Краткое содержание книги:
- Значи наистина си излъгала - констатира Ашър, а лицето му беше почти неразгадаемо.
Мразех да го виждам как се затваря в себе си така, но не знаех какво да направя, за да го спра.
- Мамка му, не, не съм излъгала. Ти си този, който промени правилата, Ашър, не аз.
- Нищо не съм променял. Ти каза, че ще бъдем заедно. Ти ми предложи леглото си. Ти ме умоляваше да бъда вътре в теб. Жан-Клод заяви, че сладкото ти дупе не трябва да бъде докосвано, а дълбокото удоволствие на тялото ти бе пълно, така че къде се предполагаше да отида?
Опитах се да не се изчервявам, но се провалих.
- Това беше заради ardeur и ти го знаеш.
Той започна да отстъпва назад, докато не опря в ръба на леглото и почти се свлече върху сините чаршафи, улавяйки се за подпорите, за да не се плъзне от коприната.
Лицето му бе невъзмутимо, но останалата част от него се държеше сякаш съм го ударила и разбрах, че съм изрекла погрешните думи.
- Преди казах, че след като ardeur утихне, ще намериш начин да ме отхвърлиш, да отхвърлиш това, - и той махна към стоящия в далечния край на леглото Жан-
Клод и към самото легло, - и ти направи точно това, което предрекох, че ще извършиш. -Стана от леглото, вкопчвайки се в дървените подпори за миг, като че не беше сигурен дали краката му ще го издържат. Направи една колеблива крачка настрани от леглото, почти залитайки, последвана от още една, и от още една... Всяка стъпка бе по-стабилна от предишната.
Отиваше към вратата.
- Чакай малко, не може просто да си излезеш - спрях го.
Той престана да върви, но не се обърна, докато отговаряше, и така ясно се видя идеалата задна част на тялото му.
- Не мога да напусна преди Мюзет да си замине. Няма да й дам извинение да ме върне заедно с нея обратно в двора. Ако не принадлежа на никого, тя ще го направи, а аз няма да имам основания да й откажа. - Той потри рамене си с длани, сякаш му бе студено.
- След като
Мюзет се махне, ще помоля за друг Господар на града. Има такива, които ще ме приберат.
Тръгнах към него.
- Не, трябва да ми дадеш малко време да помисля върху това, което направи.
Не е честно да си тръгнеш просто така - бях почти до него, когато се обърна рязко и гневът, изписан на лицето му, ме спря сякаш се ударих в стена.
- Честно! Какво му е честното да ти предложат всичко, което някога си искал и си мислил че няма да имаш никога повече, само за да бъде измъкнато от ръката ти? Да ти го измъкнат, защото си направил точно това, което ти е казано, че можеш да направиш, каквото е поискано да направиш. - Не крещеше, но гневът изпълваше гласа му, така че всяка дума, хвърлен в лицето ми, беше като нагорещен до червено ръжен. Не знаех какво да кажа срещу толкова гняв.
- Няма, не мога да остана и да ви гледам, теб и Жан-Клод. Предпочитам да не виждам и двама ви, отколкото да бъда толкова близо, но лишен от леглото ви, прегръдките ви, обичта ви - покри лицето си с ръце и нададе тих вик. - Да си с нас като наша любима, означава да си прелъстена от силите ни - свали длани от лицето си и ми позволи да видя очите му, потопени в синьо, гневът му компенсиращ липсата на кръв. -Никога не съм си и представял, че Жан-Клод не го е направил досега - погледна към другия мъж, който все още седеше на ръба на леглото. - Как си успял да си с нея от толкова отдавна и да устоиш на изкушението?
- Тя е абсолютно категорично против такива неща - каза Жан-Клод. - Ти поне получи доброволно предложената й кръв, аз никога не съм бил благословен така. Ашър се намръщи, но изражението не стоеше добре на лицето му, сякаш се мръщеше ангел.
- Това все ще ме изумява, въпреки че ми е известно. Но тя те е дарила с магията си, а аз вече никога няма да я получа.
Всичко това се случваше прекалено бързо за мен.
- Жан-Клод разбира правилата и двамата живеем според тях. - Разбира се, бях почти готова да променя правилата, но не мислех че Ашър трябва да го чува точно сега. Ашър поклати глава, карайки блестящата в злато грива да се плъзне по раменете му.
- Дори и да разбирах правилата, Анита, не мога да им се подчинявам. Това ме накара да се намръщя.
- Какво имаш предвид?
- Анита, ние не сме хора, независимо колко много се преструват някои от нас.
Но не всичко от това, което сме е лошо. Ти си навлязла в нашия свят, но си отказваш найхубавото, което можем да ти дадем, докато виждаш само най-лошото. Но найужасното е, че отказваш на Жан-Клод най-хубавото от неговия свят.
- Какво трябва да означава това?
- Той се е обрекъл само на теб, но не получава пълно задоволство нито с теб, нито с някой друг. - Направи знак, който не разбрах. - Виждам този поглед на лицето ти, Анита, този американски поглед. Сексът не е самото проникване или дори самият оргазъм и това важи с особена сила за нас.