Цялото кралско войнство
- Автор: Уоррен Роберт Пенн
- Год: 1982
- Язык: болгарский
- Год: Народна култура
- Переводчик: Тодор Вълчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Цялото кралско войнство». Краткое содержание книги:
Противно на очакванията той не отразява драматизма на кошмарните военни години, а се обръща към друг важен етап в обществено-икономическото развитие на САЩ от края на 30-те и началото на 40-те години.
Това обаче в никакъв случай не го превръща в носталгично-ретроградно четиво.
Напротив - вечно актуалните и животрептящи проблеми, които той разработва, свързани с генезиса на политическия популизъм, с ролята на харизматичния лидер, увличащ след себе си масите с полудиктаторски способи и използвайки ги за лична употреба, както и тревожните размисли за адекватното функциониране на капитализма в американски условия - дали по линия на колаборацията между властта и магнатите чрез ниските данъци и постоянните инвестициии или чрез драстичното стълкновение и използване плашилото на данъчната секира, го поставят в редицата на най-значимите шедьоври на американската проза, чиято важност нараства днес в условията на постоянно променящия се съвременен свят, в който последователите на Уили Старк съвсем не са намалели.
На съдията не му беше провървяло и с двете жени и хората го съжаляваха. И двете бяха боледували дълго и издъхнали в ръцете му. Много му съчувствуваха за това.
Но оказва се, че втората му жена е била богата. Това обяснява защо лицето, което изплува в паметта ми, не беше красиво, не беше лице, каквото човек би очаквал да има жената на Ъруин, а жълто, хлътнало, дори не много младо лице, чието единствено достойнство бяха големите черни очи.
И тъй, тя е била богата, с което отпада моето предположение, че към 1913 или 1914 година съдията е останал без грош и е стъпил накриво. И Ан беше безкрайно доволна от своето откритие. Безкрайно доволна, защото при това положение Адъм не бе послужил, макар и несъзнателно, за доносчик на Шефа. Нищо, тя се радва, но и аз се радвам, мислех си. И тя сигурно се радва при мисълта, че съдията Ъруин е невинен. Ако това се окаже така, и аз бих се радвал. Та нали единственото, което се мъчех да докажа, е, че съдията е невинен. Рано или късно ще мога да се явя при Шефа и да му кажа: „Ударихме на камък, Шефе. Съдията е чист като кристал.“ — „Виж го ти, кучия му син“ — ще каже Шефа. Но ще ми повярва. Защото знае колко съм прецизен в работата си. Да, аз съм много прецизен и отлично подготвен историк. Търся единствено истината, истината и само истината. Каквото ще да става.
И тъй, ще трябва да зачеркна 1913 година. В този пункт Ан Стантън ме опроверга.
Ами ако…
Когато търсиш завещание, скрито някъде в старата къща, почукваш педя след педя по красивата махагонова облицовка или по едрите камъни на избата и чакаш да чуеш кънтящ звук. След като чуеш такъв звук, натискаш тайния бутон или пъхаш лоста. Аз вече бях чукал и доловил кънтящ звук. Някога съдията Ъруин е изпаднал в нужда. Но не, казваше Ан Стантън, там няма никакъв тайник, това е шахтата за асансьорчето за храна.
Обаче аз почуках отново. Само за да чуя кънтящия звук, въпреки че там нямаше друго освен шахтата.
Запитах се, ако човек се нуждае от пари, откъде може да ги намери? Отговорът беше прост: ще вземе заем. А щом ще взима заем, трябва да даде някаква гаранция. Какво би могъл да даде като гаранция съдията Ъруин? Най-вероятно къщата си в Бърдънс Лендинг или плантацията си до реката.
Ако са му трябвали повече пари, той би предложил като гаранция плантацията. Затова седнах в колата и се отправих нагоре по реката към Мортънвил, средище на околия Ласал, голям къс от която е старата плантация на Ъруин, където памукът расте бял като сметана, а безгрижните негри пеят от сутрин до вечер като Ал Джолсън.
В околийското управление в Мортънвил поисках от архивата папката за плантацията на Ъруин. В нея се съдържаше цялата история на плантацията — от XVIII век, когато е била отпусната като дарение от испанската корона, до ден-днешен. В 1907 година бе вписано: Ипотека: Монтъгю Ъруин дължи на Мортънвилската търговска банка 42 000 долара с падеж 1 януари 1910 година. В края на януари 1910 година е била изплатена една част, към 12 000 долара, и ипотеката продължена. Към средата на 1912 година са били погасени лихвите. През март 1914 година банката започва дело за лишаване от право на откуп. Но докато се задвижи преписката, съдията успява да се спаси. В началото на май същата година ипотеката е изплатена изцяло. С това въпросът е приключен.
Бях почукал отново и отново бях чул кънтящия звук. Когато човек е разорен, винаги се чува кънтящ звук, като в гробница.
Но той се бе оженил за богата жена.
Обаче действително ли е била богата?
За това нямах никакви сведения освен думите на старата леля Матилда. И никакво друго доказателство освен хлътналото лице на госпожа Ъруин. Реших да заработя с лоста.
Ще съпоставя датата на женитбата с датите от папката. По този начин може би ще се изясни нещо. Но каквото и да излезе, ще натисна лоста.
Не знаех нищо за госпожа Ъруин — нито датата на женитбата й, нито дори името й, нито предишното й местожителство. Но това беше лесно. Един час сред подшитите вестници в обществената библиотека в столицата, бърз преглед на страниците със светската хроника, които бяха пожълтели и спаружени след повече от двайсет години и позагубили някогашното си достолепие, и аз излязох на дневна светлина с разкривена яка и изцапани ръце, но във вътрешния джоб на сакото си носех плик, на чиято обратна страна бях записал набързо: „Мейбъл Карудърз, единствена дъщеря на Ле Мойн Карудърз, Савана, Джорджия. Омъжена на 12 януари 1914 година.“