Храна за акули
- Автор: Кеннел Стивен Джозеф
- Год: 1996
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Храна за акули». Краткое содержание книги:
От ярко осветените телевизионни студия, където действителността се прекроява за масова консумация, до задимените задни стаи, в които се вземат истинските решения.
„Храна за акули“ е правдоподобно пътешествие в най-лошия кошмар на нацията и сензационно приключение от първата сцена до изпълнената с насилие кулминация.
Върна телефона на Лусинда, притвори очи и настъпи газта. Мина през вратата на гаража и я направи на трески.
Лусинда чу как клетъчният телефон набра номера. Тя го държеше глуповато пред себе си и гледаше таксито, което се засилваше по алеята. Чу няколко изщраквания, а после съскане по линията.
Сигналът се стрелна към трансатлантическия кабел със скоростта на светлината.
Каз шофираше със замъглен поглед. Главата му беше замаяна, а ръцете — сковани и по-леки от въздуха.
Телефонното обаждане стигна до Денвър и беше препратено към Лас Вегас, където влезе в регионалния обмен на ФБР, а после бе насочено към геосинхронния сателит „Телстар“, който предаваше на всички федерални агенти, работещи в северното полукълбо.
Каз видя тримата мъже, които стояха до мицубишито, паркирано в края на алеята за коли. Йоси насочи радиодетонатора към таксито и натисна бутона. Нищо не се случи.
Сателитът „Телстар“ изпрати десетволтовото си послание към пейджъра на Каз, точно когато таксито прескочи ниския бордюр на алеята и се понесе през храстите към мицубишито. Тримата мъже се хвърлиха към колата, а Соломон натисна газта. Блъсна се в мицубишито и го изправи на две колела. Призрака вдигна „Експлорър-II“ и изстреля поток от двайсет и два милиметрови патрони с жълти обвивки в лицето на Каз, като превърна главата му в червена мъгла.
— Мамка ти — изпсува Призрака.
Сърцето му туптеше като обезумяло. Чудеше се какво да направи.
Някой друг вече бе взел решението вместо него. Пейджърът на Каз иззвъня.
Трусът се усети чак на пристанището в Яфа. „С-4“ се взриви и горящите отломки от двете коли полетяха на стотици метри във въздуха. По-късно някои от тях бяха намерени на четиристотин метра от мястото на експлозията… Но никой не намери останките на Призрака и съдружниците му. Нито на Соломон Лийланд Казоровски. Той изчезна от лицето на земята. Каз седеше в един претъпкан бар на оня свят и усмихвайки се, пиеше първата си чаша „Джак Даниелс“ от десет години насам.
62. Прослушване
Взривът строши някои от прозорците на къщата на семейство Бах. Коул и Райън наблюдаваха от прага на гаража. Една-единствена подробност щеше да ги преследва до края на живота им. Високо над квартала боядисаният в черно и зелено преден капак на таксито блестеше на слънцето, като се огъваше и преобръщаше, понесен от въздушното течение. Сетне се отправи към пристанището.
— Мамка му — със страхопочитание произнесе Коул, когато отломките започнаха да се сипят по двора.
Райън и Коул се обърнаха и видяха Лусинда, която стоеше зад тях, притиснала ръка до устата си.
— Да се махаме оттук — каза Райън, който пръв дойде на себе си.
Влязоха в къщата с разтреперени крака, събраха нещата си и сложиха лентите и филма в чантата. След няколко минути вече вървяха по дългата алея за коли. Храстите се бяха запалили и хората заизлизаха от домовете си и гледаха изумени мястото на експлозията.
Тримата се отдалечиха от местопроизшествието и се качиха на автостоп на един камион, който превозваше цитрусови плодове.
Пътуваха към Тел Авив, без да разговарят. Всички мислеха за Каз.
Ъгловата стая в хотел „Карлтън“ беше осеяна с малкото вещи на Каз. Лусинда започна да прибира нещата, а Коул се опита да се свърже с Наоми Зур. Трудно им беше да повярват, че едрият рошав бивш федерален агент го няма. Той бе спасил живота на Райън и на Коул. Беше им дал полезни съвети, които никой от тях не знаеше. Чувстваха се тъжни и уязвими.
Най-после Коул се свърза с един от служителите на „Ройтер“, който му каза домашния телефон на Наоми. Тя току-що излизаше от банята.
— Какво ти трябва?
— Искам да прослушам едни записи, да прехвърля един филм и да ми помогнеш да се махна от Израел колкото е възможно по-скоро — отговори Коул.
— Това може да стане по следния начин: Първо, отиваш в някоя телевизионна станция и плащаш на някой да прехвърли филма, после хващаш пътя за летище „Бен Гурион“ и си купуваш билет.
— Наоми, току-що убиха партньора ми. В ръцете си може би държа най-сензационния репортаж в кариерата си. Ще ти обясня всичко, но трябва да ми помогнеш и сетне да ни изкараш нелегално от страната с някой частен самолет.
— Защо не пътувате като обикновени пътници?
— Защото всеки път, когато го правим, някой убиец на мафията се изпречва на пътя ни.
— Къде сте?