Храна за акули
- Автор: Кеннел Стивен Джозеф
- Год: 1996
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Храна за акули». Краткое содержание книги:
От ярко осветените телевизионни студия, където действителността се прекроява за масова консумация, до задимените задни стаи, в които се вземат истинските решения.
„Храна за акули“ е правдоподобно пътешествие в най-лошия кошмар на нацията и сензационно приключение от първата сцена до изпълнената с насилие кулминация.
Райън влезе пръв.
— Какво има?
— Може би попаднах на нещо — отговори Лусинда.
След няколко секунди всички се събраха във всекидневната. Лусинда им показа снимките.
— Правени са веднага след процеса.
Те се наведоха над албума.
Каз отиде да вземе празния метален куфар от килера, където го беше оставил Райън. Сложи го на масата за кафе, отвори го и започна внимателно да го оглежда отвътре.
— Какво правиш? — попита Райън.
— Ако е извадил записите и ги е скрил под бетона в площадката, може би в куфара ще има следи от цимента.
Каз близна пръста си и го долепи на няколко места в куфара, където имаше бял прах. Сетне го показа на другите.
— Ето, като този…
Всички се усмихнаха на Лусинда.
— Адски хитро, мила — рече Каз и тя се изчерви.
Коул бе видял някакви инструменти в гаража и двамата с Каз отидоха да ги вземат. Райън чакаше на прага на отворената врата. С крайчеца на окото си съзря някакво движение. Обърна се точно навреме, за да види един мъж в бяла риза и сиво-кафяв къс панталон, който тичаше по алеята за коли. Каз и Коул се появиха с чук и щанга.
— Току-що видях един човек. Бягаше по алеята.
— Как изглеждаше? Онзи едрият ли беше? — попита Каз.
— Не можах да го видя добре. Беше слаб… облечен в бяла риза и къс панталон.
— Да отидем да проверим — предложи Коул.
— Не — тихо възрази Каз. — Винаги допускайте най-лошото. Така няма да ви изненадат. Да предположим, че ни следят още от Ерусалим. Ако отидем да проверим, те ще разберат, че сме ти видели и ще загубим малкото си преимущество. Чакайте малко.
Той се приближи до таксито и започна внимателно да го оглежда. На прашната хромирана предна броня Соломон видя отпечатък от пръсти. Легна по гръб и се вмъкна под колата. Към резервоара за бензин беше прикрепен около един килограм пластичен експлозив, свързан с детонатор. Каз протегна ръка и извади детонатора. После откачи от колана си пейджъра, който представляваше сложна сателитна комуникационна система, използвана от федералните власти. Соломон го бе откраднал, когато го уволниха и прилежно сменяше батерията на всеки две седмици. Пейджърът така и не звънеше, но Каз беше готов, в случай че го потърсят. Знаеше, че е глупаво, но се чувстваше добре с него. Махна капака на устройството, изтръгна жицата от детонатора и я уви около батерията. Пъхна пейджъра и жицата в пластичния експлозив, сложи детонатора в джоба на панталона си и се измъкна навън.
— Намери ли нещо? — попита Коул.
— Не. Хайде да разкопаем площадката.
Взеха картечните пистолети „Узи“, огледаха алеята за коли и се заловиха за работа.
Лека-полека пробиха достатъчно голяма дупка, за да бръкнат вътре. Райън протегна ръка и напипа някаква чанта, но не можа да я измъкне.
— Вътре има нещо — каза той. — Разширете отвора.
Най-сетне Райън извади един голям брезентов сак.
Останалите го възнаградиха с леки усмивки.
— Да влезем вътре — предложи Каз, който непрекъснато се озърташе.
Дори с помощта на бинокъла Призрака виждаше само предната врата през фикусите в западната част на двора. Вече бе решил, че най-добрият начин да премахне и четиримата е, като взриви таксито. Погледна Йоси Рот и Акмад Джарар и каза:
— Ще се промъкна до къщата и ще проверя дали ще можем да стреляме със снайпер през прозорците. Това ще ги накара да излязат. Йоси, щом таксито тръгне, взриви го. После трябва да изчезнем оттук за секунди.
Призрака се приближи до мицубишито, отвори багажника и извади един синкав стоманен пистолет „Чартър Армс Експлорър-II“, двайсет и втори калибър. Намираше го за грозен колкото стария „Маузер“, който имаше дръжка като на метла, но с „Експлорър-II“ се боравеше удивително лесно. Призрака го харесваше, защото заглушителят не променяше посоката на куршумите. Сложи двайсетсантиметровия заглушител, взе една пачка, пълна с куршуми дум-дум и я пъхна в пистолета. Сетне прикрепи оптическия прицел. Обърна бейзболната си шапка с козирката назад, прескочи стената и тръгна към къщата.
Тримата разглеждаха съдържанието на чантата, а Каз наблюдаваше двора през прозореца. Големите тежки аудиоленти бяха навити на петнайсетсантиметрови ролки. Коул си спомни старомодните магнетофони от 70-те. Имаше и един шестнайсетмилиметров филм. Ролките не бяха надписани. Коул вдигна една от лентите към светлината, за да се опита да види какво има на нея, с надеждата, че е нещо важно.