Храна за акули
- Автор: Кеннел Стивен Джозеф
- Год: 1996
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Храна за акули». Краткое содержание книги:
От ярко осветените телевизионни студия, където действителността се прекроява за масова консумация, до задимените задни стаи, в които се вземат истинските решения.
„Храна за акули“ е правдоподобно пътешествие в най-лошия кошмар на нацията и сензационно приключение от първата сцена до изпълнената с насилие кулминация.
— Ние ще дойдем при теб. Кажи къде.
— Входът за „Ройтер“ е в подземния гараж. Паркирайте на едно от маркираните в жълто места и отидете до най-отдалечения асансьор. Там има платка с копчета. Натиснете цифрите три и шест, после буквите П-У-Д и вратата ще се отвори. Ще се срещнем на четиринайсетия етаж след двайсет и пет минути.
— Ти си истинска сладурана.
— И по-добре да си попаднал на най-горещата история след аферата „Уотъргейт“ — добави тя и затвори.
Наоми, която бе отразявала някои от най-сензационните истории на десетилетието, разбра, че ако е истина, това е нещо изключително.
Четиримата седяха в залата за конференции в „Ройтер“ и тя гледаше Райън и Лусинда, които според нея бяха твърде красиви, за да бъдат участници в тази драма. Този път Коул не скри нищо, включително факта, че Хейз Ричардс е контролираният от мафията кандидат-президент… Той извади аудиолентите и филма от брезентовия сак и ги сложи на масата.
— Ще прехвърля филма на видеокасета, но, по дяволите, Коул, не съм виждала такива огромни ролки от пет години. Техниците ще ги презапишат, но това ще отнеме няколко часа. Ще трябва да ви ги изпратя.
— Няма начин тези записи да изчезнат от очите ми.
Наоми отново погледна ролките.
— Превърнахме библиотеката на седмия етаж в склад за остаряла техника…
— Да вървим.
В библиотеката имаше купища стара апаратура, бюра и технически средства. Накрая намериха един малък магнетофон без шнур.
— Да се надяваме, че лампите му са наред — каза Райън, докато го разглеждаше.
Върнаха се на четиринайсетия етаж. Райън взе лампата от бюрото и отряза шнура й с джобното си ножче. После махна задния капак на магнетофона. Намери захранването, оголи жицата от лампата и я свърза с магнетофона.
През това време Коул нави лентата на по-малки ролки. Райън включи магнетофона и въздъхна облекчено, когато червената лампа за захранването светна.
Коул нагласи лентата и каза:
— Хайде, Райън, пускай го.
Райън натисна клавиша и като по чудо малкият старомоден магнетофон заработи. Говорителите не бяха много наред и леко бръмчаха, но беше възможно да се чуе всичко. В началото на всеки запис имаше обяснения.
— Шестнайсети януари 1966. Агент Питър Лосън. Записът е направен в апартамента на Майър Лански в хотел „Фонтенбло“. Дневна смяна, девет часът сутринта.
Последва съскане, после се чу същият глас:
— Дневна смяна, десет часът сутринта. Няма обаждания.
Коул обясни, че агентът се обажда на всеки час заради архивите. Спомни си старите разследвания, откъдето бе научил, че Майър често се записва във „Фонтенбло“ под фалшиво име.
Отново се разнесе съскане и изведнъж — телефонен звън. Сетне се чу гласът на Майър. Финансистът на мафията говореше уморено и ядосано.
— Да — въздъхна той.
— Майър, обажда се Огъстъс. Как е Бъди?
— Бъди е синът на Майър. В инвалидна количка е от прогресираща склероза — обясни Коул.
— Как бил Бъди. По дяволите, защо не ме оставиш на мира? Зает съм. Хей, Теди, намали радиото — изкрещя Лански. — Какво всъщност искаш, Огъстъс?
— Чиста ли е линията?
— Да. Всяка сутрин идват едни хора и проверяват апартамента.
Коул долови въпросителния поглед на Райън и каза:
— Този вид подслушвателно устройство се включва, само когато някой говори по телефона. Активизира се от гласа, затова не са го открили. Сега такива устройства са нещо обикновено, но през 70-те мафията не знаеше за съществуването им.
Разговорът продължи:
— Майър, имаме неприятности във Фили с Кастаня и всички ония педали. Всеки път, когато искам да разпространя нещо, той бърка в джоба ми и си мисля, че това не е в духа на споразумението, така да се каже.
— Виж какво, Огъстъс, аз не съм рефер. Трябва да разговаряш с Мо-Мо. Той има връзки с Кастаня.
— Шибаният Джанкана. Мисля, че Мо е в дъното на цялата история.
— Добре, добре… Ще видя как стоят нещата, но ако ги оправя, ще ми бъдеш длъжник.
— Вече съм ти длъжник, Майър. Знаеш, че няма да те оставя на сухо. Ти си моят равин в тази сделка.
— Глупости — отсече възрастният мафиот.
— Както и да е. Ще ти се обадя след ден-два… Става ли?
— Да…
Повечето телефонни разговори бяха подобни. Разни умници обсъждаха сделки, а Майър се явяваше като един вид регулировчик и разпределител. Всяка ролка траеше по един час, но когато стигнаха до края на втората, започнаха да губят надежда. Лесно се виждаше как записите бяха помогнали на израелския Върховен съд да откаже „правото на завръщане“ на Лански, но засега те не съдържаха нищо, което би свързало Майър, Уолас Литман и Джоузеф Ало.