Храна за акули
- Автор: Кеннел Стивен Джозеф
- Год: 1996
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Храна за акули». Краткое содержание книги:
От ярко осветените телевизионни студия, където действителността се прекроява за масова консумация, до задимените задни стаи, в които се вземат истинските решения.
„Храна за акули“ е правдоподобно пътешествие в най-лошия кошмар на нацията и сензационно приключение от първата сцена до изпълнената с насилие кулминация.
— Ще се почувствам пълен глупак, ако на тези ленти е заснет рожденият ден на някое хлапе — каза той и се приближи до прозореца, за да вижда по-добре.
В същия миг Каз забеляза някакво движение край басейна. После видя Призрака, който се появи откъм ниската стена със смъртоносен на вид пистолет с оптически мерник в ръката. От дулото излезе пламък.
— Не! — извика Каз, хвърли се върху Коул и го повали на пода.
Двамата се строполиха сред дъжд от стъкла.
Райън прескочи канапето и падна на болния си крак. Претърколи се през рамо, но успя да се изправи. Дръпна пердето и закри полезрението на Призрака.
Коул стана с озадачена физиономия. Беше опръскан с кръв. Огледа се зашеметен и постепенно осъзна, че кръвта не е от него.
Каз лежеше на пода с изпружени крака. От една огромна дупка в гърдите му бликаше кръв. Куршумът дум-дум го беше уцелил в гърба и се бе разпръснал в тялото. Частиците бяха проникнали в белите му дробове и бяха излезли, образувайки тринайсетсантиметров отвор точно под ключицата. От раната струеше на талази гъста артериална кръв, която изцеждаше живота на Соломон. Райън извади пушката „Дезърт Ийгъл“, довлече се до прозореца и надникна през пердето. Навън нямаше никой.
— Донеси хавлия — извика Коул и Лусинда хукна към банята.
Докато се връщаше при останалите, през прозореца на коридора тя видя човека на име Джери Парадайз, който тичаше по алеята за коли. Лусинда се втурна в тъмната всекидневна и бутна хавлиите в ръцете на Коул.
— Видях го да бяга по алеята! Онзи тип… Джери Парадайз!
— Тека като пробита мексиканска лодка, а? — Каз едва изговаряше думите.
— Защо го направи? — непрекъснато повтаряше Коул.
— Няма да ме бъде. Отивам на оня свят.
— Глупости — отчаяно рече Коул.
— Вкарайте таксито в гаража и ме качете… Ще ги прегазя… Ще ви дам възможност да избягате…
Каз говореше през стиснати зъби.
— Не. Ще дойдеш с нас — възрази Лусинда.
— Умирам — бавно изрече Соломон. — Мога да направя само едно…
Коул бе служил във флотата и моралът не му позволяваше да остави ранен воин на бойното поле, в ръцете на противника.
Каз отгатна мислите на Коул, затова извади деветмилиметровия си „Берета“ и го насочи към него.
— Докарай таксито.
Соломон знаеше, че имат само една възможност да спечелят играта, но времето му изтичаше. Усещаше, че силите го напускат.
— Направи го — настоя той и дръпна ударника.
Райън погледна умиращия бивш федерален агент и нещо заседна в гърлото му. Не можеше да го остави така, но съзнаваше, че е безсилен да спаси живота му. Единственото, което можеше да направи, беше да изпълни последното му желание.
— Аз ще го докарам — каза Райън.
— А болния ти крак?
— Достатъчно съм бърз.
Ключовете бяха на таблото на таксито. Райън отвори предната врата на къщата и пробяга краткото разстояние до колата. Кракът му пулсираше, но можеше да стъпва на него. Скочи в таксито, включи двигателя, даде на заден ход и го вкара в гаража.
През бинокъла Призрака видя, че вратата на гаража се затваря и повика Акмад и Йоси.
— Скоро ще излязат. Бъдете готови.
Йоси взе радиодетонатора и зачака.
Райън и Коул качиха Каз на предната седалка, зад волана. Соломон беше ужасно блед. Закашля се и кръвта обагри хавлията, която бяха сложили на раната му.
— Премести се. Идвам с теб — каза Райън.
— Слушай, по дяволите. Намерихме онова, за което дойдохме. Свършено е с плана на Мики — едва доловимо прошепна Каз и гордо добави: — Това е за родината.
Можеха да му отнемат значката и работата, но не можеха да го променят. Той искаше само доброто да възтържествува над злото.
— Хайде да го направим.
Каз впери поглед напред и се облегна на вратата, а Коул включи двигателя. После, докато таксито бавно излизаше от гаража, Соломон погледна Лусинда и дрезгаво каза:
— Дай ми клетъчния си телефон.
В гласа му вече се долавяше шепотът на смъртта. Белите му дробове се изпълваха с кръв.
Тя му даде телефона и той набра кода на местността и номера на пейджъра си, който беше пъхнат в пластичния експлозив под него.
— Това е номерът на сестра ми. Кажи й, че я обичам — рече Каз.