Храна за акули
- Автор: Кеннел Стивен Джозеф
- Год: 1996
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Храна за акули». Краткое содержание книги:
От ярко осветените телевизионни студия, където действителността се прекроява за масова консумация, до задимените задни стаи, в които се вземат истинските решения.
„Храна за акули“ е правдоподобно пътешествие в най-лошия кошмар на нацията и сензационно приключение от първата сцена до изпълнената с насилие кулминация.
— Ще говоря с него. Следващата седмица ще бъда във Вашингтон. Как е Теодора? — попита Уолас, насочвайки разговора към съпругата на Майър, която искрено обичаше.
— Отлично, Уоли. А мисис Литман?
Сърцето на Коул започна да бие учестено.
— Добре е. Трябва да се срещнете някой път.
— Не може да се срещаме. Джоузеф иска да бъдеш чист. Ако вкара човека си в Белия дом, ти си онзи, който ще го осъществи. Ти и твоята телевизионна мрежа.
Последва продължително мълчание, сетне Майър добави:
— След като човекът попадне в ръцете ни, ще оставим без работа всички ония педали от Министерството на правосъдието.
— Пази се, Майър. Надявам се, че се чувстваш по-добре.
— Чувствам се отвратително, но ще се прибирам в Израел. Подадох документи за поданство. Ще отида в родината си и ще умра в Обетованата земя.
Коул протегна ръка и изключи магнетофона. Погледна останалите. Всички бяха затаили дъх.
— Мамка ти — възкликна Наоми. — Имаше право.
А после се наведе над масата и го целуна.
63. Завръщане в родината
Пътуването до летище „Бен Гурион“ беше параноично пътешествие през сенките на въображението им. Във всяка кола сякаш имаше зли убийци. Закараха ги на пистата и се качиха на частен самолет. Сърцата им туптяха като обезумели.
Макар че Каз не беше с тях, неговият дух витаеше в малкия реактивен „Хокър“ с десет места. Чантата с личните му вещи беше на една празна седалка.
Самолетът принадлежеше на агенция „Ройтер“. Наоми проведе четири телефонни разговора, за да получи разрешение да го ползват. Тя моли, флиртува и лъга, и накрая шефът на бюрото за Средния изток подписа.
Веднага щом прехвърлиха шестнайсетмилиметровия филм, те грабнаха двете видеокасети и потеглиха към летището с една кола на „Ройтер“.
След малко се понесоха над Средиземно море и преди да прекосят Атлантическия океан, се отправиха към Азорските острови, за да заредят гориво. Коул сложи касетата във видеото и започнаха да гледат немия филм за Майър Лански, който се срещаше с мъже в тъмни костюми по ъглите на улиците в Маями. На всяка поредица от кадри беше отбелязано местонахождението и датата. Телеобективите се опитваха да доловят разговорите. Понякога се виждаха движенията на устните.
— Ще ни трябва специалист по разчитане на думите по устните, за да преведе това — отбеляза Коул, а Наоми кимна.
Филмът не изглеждаше зловещ, ако човек не знаеше кои са участниците в него. Коул разпозна няколко прословути личности. Имаше кадри на Майър и Джо Коломбо, които излизаха от един нощен клуб в Маями, и на Майър и Сам Джанкана. Четиримата наблюдаваха постоянно променящия се парад от мафиотски принцове, а сетне, към края на втората касета, Коул натисна паузата. Кадърът показваше Майър Лански, който излизаше от едно такси с Джоузеф Ало. Лусинда видя баща си отпреди двайсет и шест години, а после и Мики Ало слезе от таксито. Камерата се приближи и се видя, че Джоузеф говори нещо. След минута записът свърши и дежурният федерален агент показа пред обектива табелка, на която пишеше: Пети юли 1970, паркингът на хотел „Фонтенбло“. Това бяха единствените кадри, на които се появяваше Мики Ало. Но после, съвсем неочаквано филмът показа Уолас Литман, сниман в Лас Вегас. Една камера в асансьора на хотел „Фронтиър“ бе заснела краткия му разговор с Джоузеф Ало. Изгледаха всичко и изключиха видеото.
— Стратегическо съвещание — обяви Коул. — Имаме Майър и Уолас Литман, които планират да използват Ю Би Си, за да вкарат човека си в Белия дом, като казват, че Джоузеф Ало е техен поддръжник. Имаме Майър и Джоузеф Ало, заснети заедно. Както и Джоузеф и Литман в асансьора на хотел „Фронтиър“. Ала нямаме нищо, което да свързва Хейз Ричардс с Мики Ало.
— Аз подслушах един телефонен разговор между Ей Джей и Мики относно финансирането на кампанията на Ричардс от Бахамските острови — каза Райън.
Всички се умълчаха за миг. Не бяха сигурни, че това е достатъчно.
— Щом федералните власти са чули записите, на които Майър Лански говори за спечелване на президентската институция чрез използването на телевизионна мрежа, защо не са направили нищо? — попита Лусинда.
— Поради редица причини — отговори Коул. — През 1971 телевизията не е била такъв мощен политически фактор както сега. Второ… мафиотите вечно кроят планове как да злепоставят Министерството на правосъдието. И трето… не бива да забравяте, че това са незаконно направени записи. Правителството не е можело да ги използва, дори да е искало. Пък и навремето може да са се чудили за какво точно става дума. Планът има двайсетгодишна програма. Това е твърде дълъг период за всяко ченге, което познавам. Каз беше изключение. Федералните агенти са искали да правят бързи удари. Но времето минавало и нищо не се случвало, а тези неща са потънали някъде и вече на никой не му пука. Всичко е било забравено.