Храна за акули
- Автор: Кеннел Стивен Джозеф
- Год: 1996
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Храна за акули». Краткое содержание книги:
От ярко осветените телевизионни студия, където действителността се прекроява за масова консумация, до задимените задни стаи, в които се вземат истинските решения.
„Храна за акули“ е правдоподобно пътешествие в най-лошия кошмар на нацията и сензационно приключение от първата сцена до изпълнената с насилие кулминация.
Изключиха магнетофона, когато един сътрудник от „Ройтер“ донесе сандвичите и студената бира, които Наоми беше поръчала.
Коул започна да си мисли, че бяха прахосали живота на Каз за нищо. Оставаха още три малки ролки и шестнайсетмилиметровият филм.
— Защо да не дам на техниците да прехвърлят филма на видеокасета? — попита Наоми, долавяйки мрачното му настроение.
Коул беше убеден, че записите ще потвърдят теорията им. А сега му се виждаха без никаква стойност. Имаха да прослушат още час и нещо, затова той бутна филма към нея и Наоми го даде на сътрудника.
— Занеси го на техниците и им кажи веднага да го прехвърлят на VHS. И не го изпускай от поглед.
Той излезе и те пак пуснаха магнетофона.
Слушаха разговори от началото на 70-те. Първият беше от частната трапезария на един клуб за стриптийз в Маями, който принадлежеше на фамилията Коста.
Явно бе възникнал някакъв спор относно разпространението на колумбийския кокаин. Маями беше отворен град, но когато търговията с наркотици се разрасна, страстите се развихриха и започна да лети олово, там стана напечено. Майър се опитваше да постигне примирие между клановете Коста и Деларико. Изглежда, единственият въпрос, по който двете фамилии бяха единодушни, беше, че мразеха колумбийците повече от съперника си.
— Сключихме сделка с Мендоса — със силен носов глас каза Франк Коста. — Ние доставяме всичко, а ония типове в Дейд се опитват да се намесят в разпространението. Имаме цяла аптека — от „Ранобудно момиче“ до „Мамина помощница“. А сега, в последната минута, Деларико се опитва да се споразумее с моите испанци, за да доставя шибания „Маршируващ прах“ от Перу на по-висока цена. „Бялата дама“ ще ни излезе през носа.
Очите на Коул се разшириха.
— Какви ги дрънка тоя макаронаджия?
— „Ранобудно момиче“ е марихуана. „Мамина помощница“ е валий, успокоително. Някои го взимат с други наркотици, за да постигнат по-силен ефект. „Маршируващ прах“ е кокаин от Перу — обясни Райън.
Коул кимна. Изведнъж се почувства адски уморен. Гледаше магнетофонната лента и надеждата му намаляваше с всяка минута. Започна да се примирява с мисълта, че вероятно няма да стигнат доникъде.
И тогава се случи — един разговор между Майър Лански и някой си Уоли. Подслушващият агент се казваше Лий Стейн и според надслова в началото Майър се обаждаше от уличен телефон срещу апартамента си. Датата беше петнайсети януари 1971. Стейн каза, че федералните агенти са се намесили в линията от един телефонен стълб на следващата пряка. Майър мислеше, че е напълно безопасно и говореше свободно, уверен, че уличните автомати не могат да бъдат подслушвани.
— Получи ли пратката, Уоли? — чу се немощният и монотонен глас на Майър.
— Разбира се, Майър, точно както каза. Но ще я държим в компанията за бои извън страната, докато ми потрябва.
Коул знаеше, че „Мери Карвър Пейнтс“ е компания фасада и пералня за пари на Бахамските острови, основана от Майър за фамилията Ало. После разпозна гласа на Уолас Литман и застана нащрек.
— Това е Литман — прошепна той. — Можем да направим анализ на гласа, но съм сигурен, че е той. Вероятно това е записът, който търсим.
— Добре — продължи Майър. — Мисля, че трябва да запазиш същото ниво на вестниците и радиото. Имаме четири вериги на разпространение, но много повече ме интересува телевизията.
— Съгласен съм, Майър. Хвърлил съм око на „Юнайтед Бродкастинг Къмпани“. Те са група от независими станции, но мисля, че могат да бъдат купени на подходящата цена. Можем да ги разширим и да създадем телевизионна мрежа. Бих препоръчал да задвижим покупката, защото после ще ни трябват много пари в брой, за да се сдобием с допълнителни станции и фондове за програми.
— Колко?
— Не съм сигурен. Мисля, че в момента медийната собственост върви по седем, може би осем милиона. И цената ще продължава да се покачва. Бих искал да зарежа радиото, за да подпомогна фонда за покупката на Ю Би Си. Може би Пол Аркет ще помогне да получим лиценз от Вашингтон.
— Добре, щом искаш, говори с него. Аз не се срещам с него, защото Джоузеф Ало иска да стоим на разстояние. Да не се разнася смрад около кандидата му.