Храна за акули
- Автор: Кеннел Стивен Джозеф
- Год: 1996
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Храна за акули». Краткое содержание книги:
От ярко осветените телевизионни студия, където действителността се прекроява за масова консумация, до задимените задни стаи, в които се вземат истинските решения.
„Храна за акули“ е правдоподобно пътешествие в най-лошия кошмар на нацията и сензационно приключение от първата сцена до изпълнената с насилие кулминация.
Райън кимна.
— Да кажем, че имаме достатъчно доказателства. Как ще ги използваме? Ако ги предадем в неподходящи ръце, може да изчезнат или да бъдат изопачени. Вече видяхме колко е опасен Мики и колко далеч е готов да стигне, за да осъществи плана си.
— Трябва да помислим по въпроса — угрижено каза Коул, макар че вече знаеше какво да направи. — Нямаме много възможности и не искам да изпускаме историята, докато не попадне в подходящи ръце.
Наоми знаеше много добре какво има предвид Коул. Трябваше внимателно да подберат медията, чрез която щяха да направят съобщението. Разполагаха само с върха на айсберга, но това беше достатъчно да привлекат интереса на властите. Когато Министерството на правосъдието започнеше да се рови из финансовите документи на Литман, и особено на „Мери Карвър Пейнтс“, Наоми беше сигурна, че всичко щеше да излезе на бял свят. Но попаднеше ли в неподходящи ръце, историята можеше да бъде изопачена и променена. Не я ли разпространяха бързо, Литман и Мики щяха да имат време да унищожат записите, преди да се е намесило Министерството на правосъдието.
— Имаме само две седмици — продължи Коул. — После Хейз Ричардс по всяка вероятност ще бъде избран за президент и ще стане късно. Това означава, че през следващите четиринайсет дни трябва да съобщим истината на хората и да изберем някой, на когото вярват.
След половин час обсъждане те се спряха на Том Брокоу от Ен Би Си, защото Коул бе играл тенис с него и му имаше доверие. Щяха да се свържат с Брокоу веднага щом самолетът се приземеше.
Събитията обаче промениха всичко.
Докато реактивният „Хокър“ се носеше над Атлантическия океан, Мики Ало се досети какво е станало в Израел.
Полицията от Тел Авив бе намерила деветмилиметровия автоматичен пистолет, който от силата на взривната вълна бе излетял през покрива на таксито и бе паднал на около двеста крачки от местопроизшествието. Експертите извадиха отпечатъци от оръжието и ги сравниха с тези на Соломон Казоровски. Градинарят, който работел в съседния двор, видял как таксито с предполагаем шофьор Казоровски се блъснало в една синя кола с трима неизвестни мъже. Забелязал и двама мъже и една жена на алеята за коли пред къщата на семейство Бах. Градинарят бе описал доста точно хората.
Мики се обади на Силвио от уличен телефон и Кандрате му каза, че е по-добре да се срещнат.
Двамата стояха до един шумен фонтан в парка край Трета улица в Малката Италия.
— Мисля, че той е мъртъв — каза Силвио, имайки предвид Призрака.
— Откъде си толкова сигурен?
— Каза ми, че ако не се обажда всеки ден по обед, значи са го убили. Вече пропусна едно обаждане. Смятам, че е загинал по време на експлозията.
Раменете на Кандрате се отпуснаха.
— Там е бил и Казоровски.
— Да, но другите са живи. Измъкнали са се.
Кандрате погледна Мики. Искаше му се да избяга от този човек. Когато сключиха сделката, Силвио не знаеше, че Мики е поръчал смъртта на собствената си сестра. Умът му не побираше колко злобен трябва да е един човек, за да направи това.
Срещнаха се в губернаторското жилище в Роуд Айланд. Казаха на Мики да паркира отзад и че един войник ще го чака там. Получи указания да се представи като Джон Харингтън. Войникът нямало да задава въпроси, щом чуел това име. Щял да го придружи до асансьора, с който да се качи на втория етаж, където бил губернаторският апартамент. Като кандидат-президент на Демократическата партия Хейз имаше охрана от тайните служби, но щеше да ги остави на летището. Полицаите, които го бяха охранявали два мандата, щяха да го изпратят до дома му. Всичко това беше направено, без, разбира се, да уведомят пресата. Влязоха в подземния гараж четири часа, след като Мики бе поискал срещата. Хейз и Ей Джей слязоха от лимузината. И двамата имаха кръгове под очите, но Хейз, който току-що се бе завърнал от Европа, успяваше да изглежда като президент. Костюмът му стоеше чудесно — тъмносин с кафяво-червена вратовръзка и безупречно сгъната кърпа в горното джобче. Той се ръкува с неколцина от войниците, с които се бе сприятелил с течение на годините, и се качи в семейните си покои. Щом останаха сами в кабинката на асансьора, Хейз погледна Ей Джей.