Храна за акули
- Автор: Кеннел Стивен Джозеф
- Год: 1996
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Храна за акули». Краткое содержание книги:
От ярко осветените телевизионни студия, където действителността се прекроява за масова консумация, до задимените задни стаи, в които се вземат истинските решения.
„Храна за акули“ е правдоподобно пътешествие в най-лошия кошмар на нацията и сензационно приключение от първата сцена до изпълнената с насилие кулминация.
Силвио Кандрате намери Мики Ало на съвещание в един хотел в Трентън. Мики се опитваше да възстанови мрежата за разпространение на хавайски „лед“ — наркотик, който се употребяваше в модните клубове в Манхатън. Силвио се свърза с него в десет сутринта.
— Мики — каза той, — обади се нашият приятел от Израел. Мисли, че там става нещо странно. Знам номера, на който можеш да се свържеш с него, ако мислиш, че имаш безопасна линия. Той чака.
— Кажи го.
Мики се приближи до обществения телефон във фоайето на хотела и набра номера. Чу гласа на телефониста, който му каза, че трябва да плати осем долара за три минути. Мики винаги носеше в дипломатическото си куфарче десет долара по двайсет и пет цента. Пусна необходимите монети и зачака. След второто иззвъняване се обади Призрака.
— Здравейте.
Гласът му звучеше удивително близо.
— Какво искаш да ми кажеш?
— Сигурен ли е телефонът?
— Горе-долу. Обществен автомат.
— Разбрах кои са другите. Единият е Коул Харис, бивш репортер…
— Не съм го чувал.
— Другият е едно бивше федерално ченге на име Соломон Казоровски.
— Мамка му! Кога ще ме остави на мира?
— Познавате ли го?
— Да. Слухти около мен от двайсет години. Уволниха го, защото се мотае в краката на всички. Какво прави там?
— Не знам. Затова се обаждам. Търсят нещо, свързано с някой си Гавриел Бах. Чували ли сте за него?
— Не.
— Срещнаха се с вдовицата на Бах. Проследих ги до една къща в скъпо предградие. Сега са вътре. С мен е един израелец, който казва, че Гавриел Бах е бил важна клечка. Стигнал до съдия във Върховния съд. Реших да проверя дали нямате някакви допълнителни указания. Смятам да премахна всичките. Няма да ви струва нищо.
— Чакай да помисля една минута.
Мики допря телефонната слушалка до гърдите си. Нещо се въртеше в главата му. Името Бах му беше познато, но не можеше да го свърже с нищо. После отново долепи слушалката до ухото си.
— Кажи ми още нещо за онзи съдия…
— Ще ви дам израелеца — отговори Призрака, връчи слушалката на Йоси Рот и му каза: — Иска да те пита за Бах.
— Той беше голяма клечка тук — тихо обясни Йоси. — Съдия във Върховния съд. Писаха много за него, когато почина преди шест години.
— А преди това?
— Не знам… Мисля, че беше прокурор.
— Дай да говоря с другия.
След секунда отново се чу гласът на Призрака.
— Доколкото си спомням, Гавриел Бах беше прокурор по делото на Майър Лански през 1971. Той не разреши на Майър да емигрира в Израел. Но какво общо има това с цялата история?
— Искате ли да зарежем тази работа? Ще ги премахна и ще се разкарам оттук.
Мики се чудеше какво търсят, но реши, че е минало твърде много време. Президентските избори бяха само след три седмици. Нямаше значение какво търсят. А и смъртта им някъде на другия край на света щеше да остане загадка.
— Направи го — каза той, без да се замисля върху факта, че заповядва смъртта на собствената си сестра.
Призрака затвори клетъчния телефон, приближи се до синьото „Мицубиши“ и погледна Фридек, Йоси и Акмад Джарар, който се беше облегнал на задната броня. В багажника имаше достатъчно пластичен взрив С-4, за да вдигне във въздуха цялото пристанище на Яфа.
— Йоси, искам да сложиш пакета под онова такси… Използвай радиодетонатор. Когато натисна копчето, искам оная шибана кола да се разпръсне на парчета.
Йоси кимна, отвори багажника и грабна чантата. Сетне прескочи стената в дъното на частната собственост и след като избра прикрит маршрут, тръгна към къщата.
61. На оня свят
На масата за кафе в приемната на Миша имаше албуми. Лусинда ги разглеждаше, а Каз, Коул и Райън търсеха изчезналото съдържание на куфара. Имаше множество снимки на внуците. Някой, вероятно Миша, бе написал датата и обяснителни бележки под всяка.
Фотографиите бяха прилежно подредени по години. Лусинда прелисти на 1971. На мястото на месец март имаше снимки, които показваха Гавриел Бах гол до кръста, ухилен пред фотоапарата, а на други той изливаше бетон върху площадката в началото на алеята за коли. Отдолу пишеше: „Гавриел гради «криви» колони след процеса на Лански“. Лусинда взе албума и влезе във всекидневната. Мъжете се движеха из къщата, като отваряха и затваряха чекмеджета.
— Бихте ли дошли тук за минутка? — извика тя.