Храна за акули
- Автор: Кеннел Стивен Джозеф
- Год: 1996
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Храна за акули». Краткое содержание книги:
От ярко осветените телевизионни студия, където действителността се прекроява за масова консумация, до задимените задни стаи, в които се вземат истинските решения.
„Храна за акули“ е правдоподобно пътешествие в най-лошия кошмар на нацията и сензационно приключение от първата сцена до изпълнената с насилие кулминация.
— Не! Първо да проверим наоколо. Може да има още някой.
Двамата обиколиха тичешком магазина и внимателно надникнаха в пътеките между етажерките. Намериха брадатия продавач, скрит зад тезгяха. Убедиха се, че няма втори убиец, излязоха през задната врата и погледнаха в пустата уличка.
— Да се махаме оттук. Не ни трябва онзи тип, а онова, което е в куфара — рече Каз и двамата се отправиха към Портата на Яфа.
Райън куцаше и имаше чувството, че гърбът му е твърде широк и незащитен.
Пред Портата на Яфа Коул водеше оживен спор с един шофьор на такси. Крещяха на два различни езика. Лусинда стоеше до тях и ги гледаше стъписана.
Каз се приближи и насочи картечния пистолет срещу израелеца.
— Разкарай се оттук, дрисльо.
Човекът отстъпи назад, като ги гледаше гневно, а Коул седна зад волана. Райън и Лусинда се настаниха на задната седалка. Каз се качи отпред и облегна още горещото дуло на оръжието си на таблото.
— Тръгвай, човече! Загрей гумите! — изкрещя той.
Коул включи на скорост и се отдалечи от древната порта, като разпръсна птици, търговци и войници, натискайки продължително клаксона. Стигна до двулентовото шосе и подкара обратно към Тел Авив.
60. Куфарът
Предградието Херцелия Питуа беше курортната зона на Тел Авив. Там имаха вили президентите на корпорации и високопоставените дипломати. Къщата на Гавриел Бах беше разположена в края на брега, на около хиляда и петстотин метра зад главната група сгради, скрита зад редица фикуси. Басейнът зад нея гледаше към Средиземно море.
Дългата алея за коли беше заслонена от двуметрова бетонна стена. Бившият телевизионен продуцент, бившата сестра на мафиот, бившият репортер и бившият федерален агент паркираха откраднатото такси пред гаража и слязоха.
— Бръкни в жабката и претърси багажника — обърна се Каз към Коул.
— Защо?
— Тук всички над дванайсет години са въоръжени. Онзи шофьор сигурно е имал някакво оръжие. Искам да го вземеш. Нуждаем се от него.
Намериха един руски „Токарев ТТ-33“ и кутия седеммилиметрови патрони за немски „Маузер“. Каз извади пачката, огледа я, после дръпна плъзгача и стреля.
— Руски боклук. Бил е деветмилиметров, но вече не могат да се намерят руски патрони, затова някой го е преправил. Дано да ти върви с него.
Сетне връчи пистолета на Коул, който го хвана с палеца и показалеца си, сякаш беше димящо изпражнение.
— Не го искам.
— Тогава ще го взема аз — заяви Лусинда, грабна го и бързо го пусна в чантата си.
Коул намери ключа за гаража. Пъхна го в ключалката и електрическата врата се отвори. Стаичката над гаража беше дълга и тясна. В единия ъгъл имаше няколко лавици, отрупани със спортни принадлежности и стари вещи.
Металният куфар беше на втората лавица. Коул го грабна и го сложи на пода.
— Лек е — отбеляза той и щракна ключалките.
Всички се насъбраха около него и погледнаха вътре. Куфарът беше празен.
— Може да не е същият — предположи Лусинда.
— Не, този е — възрази Коул. — Размерите му се необичайни. По-голям е от дипломатическо куфарче и по-малък от обикновен пътнически куфар.
Четиримата стояха в малкото помещение и гледаха празния куфар, сякаш като по чудо отговорът беше все още вътре. Бяха изминали толкова дълъг път. Струваше им се невероятно, че това е краят.
— Какво ще правим сега? — попита Коул.
— Хайде да разгледаме къщата — предложи Райън.
— Мислиш, че записите може да са в някое чекмедже ли? Та те са отпреди двайсет и шест години — рече Коул.
— Нищо няма да ни стане, ако проверим — настоя Каз.
Тръгнаха покрай къщата. Каз разгледа рамките на прозорците, но не откри алармена система.
— Дай ми кредитната си карта — каза Коул на Райън.
Взе я и тръгна към вратата на килера. Пъхна картата във валчестата дръжка, отключи и я върна на Райън, като се усмихна.
— Благодаря за пропуска.
Бутнаха вратата и влязоха в къщата. Последен вървеше Райън, който носеше празния метален куфар.