Знакът на Атина
- Автор: Риордан Рик
- Серия: The Heroes of Olympus #3
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 978-954-27-0866-7
- Переводчик: Александър Драганов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Знакът на Атина». Краткое содержание книги:
— Значи признаваш, че Дионис е нашият директор! — попита го Пърси.
— Беше — поправи го Хризаор, — всички знаят това.
Пърси посочи към златния воин така, все едно онзи бе признал загубата си.
— Виждате ли? Обречени сме. Ако не вярвате, отворете леденото ковчеже!
Пърси приближи вълшебния хладилник. Никой не му попречи. Той вдигна капака и започна да рови из леда. Трябваше да има поне една напитка! Намери сребристо-червено кенче кола и го размаха към делфините, все едно бяха буболечки, които се канеше да напръска с „Райт“.
— Треперете! — извика Пърси. — Това е любимата напитка на бога, ужасяващата диетична кола!
Хората делфини започнаха да се паникьосват. Пърси чувстваше, че са на ръба на паниката.
— Богът ще плени кораба ви — предупреди Пърси, — ще ви превърне в обикновени делфини или ще ви подлуди. А може би ще ви превърне в луди делфини! Единствената ви надежда е да се махнете оттук незабавно!
— Нелепо! — Гласът на Хризаор бе станал писклив. Той обаче не знаеше към кого да насочи меча си. Дали към Пърси? Или пък към собствения си екипаж!
— Спасете се! — предупреди Пърси. — За нас вече е късно! — след това ахна и посочи към мястото, където се криеше Франк.
— О, не! Франк се превръща в луд делфин!
Нищо не се случи.
— Казах — повтори Пърси, — че Франк се превръща в луд делфин!
Франк изскочи от нищото и театрално се хвана за гърлото.
— О, не — каза той с тона на телевизионен говорител, — превръщам се в луд делфин! — след което започна да се променя. Носът му се удължи в муцуна, кожата му стана хлъзгава и сива. Той падна на палубата като делфин, а опашката му заудря дъските.
Пиратите се разбягаха, обзети от ужас. Не спираха да писукат и започнаха да хвърлят оръжията си, забравяйки напълно както за пленниците си, така и за заповедите на Хризаор. Те скочиха зад борда, а в суматохата Анабет се промъкна до Хейзъл, Пайпър и тренер Хедж и сряза въжетата, с които ги бяха овързали.
За броени секунди Хризаор бе останал сам и обграден. Пърси и приятелите му нямаха други оръжия освен ножа на Анабет и подковите на Хедж, но убийствените им погледи явно убедиха златния воин в това, че е обречен.
Той отстъпи към релинга.
— Това не е краят, Джаксън — изрева Хризаор. — Ще си отмъстя…
Думите му бяха прекъснати от Франк, който отново бе сменил формата си. Четиристотинкилограмовата мечка гризли прекрати всякакви разговори, като цапна Хризаор с лапа и свали златната маска от шлема му. Пиратът изпищя и скри лицето си с две ръце, след което цопна във водата.
Изтичаха до релинга. Хризаор бе изчезнал. Пърси се замисли дали не трябва да го последва, но нито познаваше тези води, нито изгаряше от желание отново да се изправи сам срещу него.
— Това беше гениално! — каза Анабет и го целуна, което донякъде оправи настроението му.
— Беше отчаяно — поправи я Пърси. — Освен това трябва да се отървем от тази пиратска трирема.
— Дали да не я изгорим? — попита Анабет.
Пърси погледна към диетичната кола в ръцете си.
— Не. Имам по-добра идея.
Отне им повече време, отколкото Пърси се надяваше. Докато работеха, той продължаваше да се взира в морето в очакване Хризаор и пиратите му делфини да се завърнат. Те обаче не го направиха.
Лио отново бе на крака благодарение на малко нектар. Пайпър се погрижи за раните на Джейсън, но и той не бе така сериозно ранен, колкото изглеждаше. Бе засрамен, че го бяха победили отново. Пърси го разбираше прекрасно.
Върнаха запасите си на място и подредиха кораба, който бе разхвърлян след атаката, докато тренер Хедж разглеждаше вражеския кораб и чупеше всичко, до което успееше да се докопа с бейзболната си бухалка.
Когато приключи, Пърси премести оръжията на врага на пиратския кораб. Той бе пълен със съкровища, но Пърси настоя да не ги пипат.
— Тук има злато на стойност шест милиона долара — каза Хейзъл, — диаманти, рубини…
— Шест милиона? — заекна Франк. — Канадски или американски долари?
— Оставете ги — отсече Пърси. — С тях ще отдадем чест.
— Чест ли? — попита Хейзъл.
— О — кимна Пайпър, — Канзас.
Джейсън се ухили. Той също бе срещнал бога на Виното.
— Добра идея. Харесва ми.
Най-накрая Пърси отиде на пиратския кораб и отвори клапаните за отводняване. Помоли Лио да направи още няколко дупки на дъното на корпуса с инструментите си. Лио с радост свърши тази работа.