Момчешки живот
- Автор: МакКаммон Роберт Рик
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Изток-Запад“
- ISBN: 978-619-152-271-2
- Переводчик: Елена Павлова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Момчешки живот». Краткое содержание книги:
— Не живея далече — каза ми Чили Уилоу.
Отвърнах:
— Чудесно.
На черния път се издигаше шперплатова съборетина с опрян в нея кокошарник и прояден от ръжда корпус на кола, подпрян на тухли в буренясалия двор. Къщата беше дори по-ужасна от вехтия дом, където дядко Джейбърд бе изгубил ризата си в игра на покер. Вече бях забелязал, че джинсите на Чили са кърпени и прокъсани, а на тениската й има дупки с размер на четвъртак. Дори най-бедните бараки в Брутън изглеждаха като палати спрямо къщата, в която живееше.
Чили отвори увисналия на скърцащи панти комарник и каза в сумрака вътре:
— Мамче? Намерих си едно хлапе!
Влязох в къщата след нея. Предната стая миришеше на силни цигари и загнили зеленчуци. На люлеещо се кресло седеше жена, която плетеше, докато се люшкаше напред-назад. Взря се в мен със същите теменужени очи като прелестната си дъщеря, но поставени на лице, което изглеждаше съшито от бръчки и изгорено до гьон от тежка работа на открито.
— Изхвърли го навън — каза, без да спира да върти иглите.
— Загубил се е — осведоми я Чили. — Тоест беше се загубил. Казва, че идва чак от Зефир.
— Зефир — повтори възрастната жена. Отново спря поглед върху мен. Носеше тъмносиня престилка с жълта бродерия по предницата и бе надянала гумени джапанки. — Много далеч си от дома, момче!
Гласът й беше нисък и дрезгав, сякаш слънцето бе изсушило и дробовете й. На надрасканата малка масичка под ръка се намираше пълен с цигарени угарки пепелник, в който все още гореше половин цигара.
— Да, ’спожо. Много бих искал да се обадя на родителите си. Може ли да ползвам телефона ви?
— Нямаме таквоз чудо — осведоми ме тя. — Туй не ти е Зефир.
— О. Ами… а дали има кой да ме закара у дома?
Майката на Чили измъкна цигарата от пепелника, дръпна си продължително от нея и я остави обратно. Когато заговори отново, между устните й се процеди дим.
— Бил взе пикапа. Ще се върне право тука, чини ми се.
Искаше ми се да узная колко ще отнеме връщането „право тука“, но това щеше да е проява на нелюбезност. Вместо това попитах Чили:
— Може ли да получа чаша вода?
— Естествено. Вземи да свалиш и тая риза, мокра е до шушка. Хайде, сваляй я!
Чили влезе в замайващо малката кухня, а аз разкопчах ризата си и я отлепих от кожата си.
— В бая тръни си нагазил, момче! — отбеляза възрастната дама, от чиито устни отново се изплъзваше дим. — Чили, я донеси тука йода и се погрижи за момчето!
Чили отвърна:
— Да, маме!
Сгънах просмуканата си с пот риза и се изправих в очакване на удоволствие и болка.
Наложи се Чили да изпомпи вода от кухненската чешма. На излизане водата гъргореше и плюеше. Когато стигна до мен, тя се оказа топла и с лек кафеникав оттенък. Беше налята в чашка от желе с картинка на Фред Флинтстоун. След това лицето на Чили Уилоу се озова близо до моето и сладостта на дъха й ми се стори като аромат на рози. Държеше памуче и бутилка с йод. Предупреди ме:
— Може да те заболи мъничко!
— Няма и да трепне! — отвърна майка й вместо мен.
Чили се захвана за работа. Изстенах и изпъшках, когато започна да ме щипе и щипането премина в болка. С усилването на болката гледах лицето на спасителката си. Косата й бе започнала да изсъхва и се спускаше на златни вълни по раменете й.
Чили се отпусна на колене пред мен, а червеното памуче оставяше червени мазки по кожата ми. Сърцето ми туптеше по-силно. Светлосините й очи срещнаха моите и тя се усмихна.
— Държиш се като истински герой! — увери ме. — Отвърнах на усмивката й, макар че ме болеше толкова много, че ми се плачеше.
— На колко си, момче? — попита майката на Чили.
— На дванайсет… — и добавих още една невинна лъжа: — Скоро ставам на тринайсет… — продължих, без да отклонявам очи от тези на Чили и попитах. — А ти на колко си?
— Аз? Аз съм същинска старица. На шестнайсет.
— Гимназистка си значи?
— Ходих една година — обясни тя. — Стигаше ми толкова.
— Не ходиш на училище? — този факт ме изуми. — Олей!