Огнената кралица

— Трябва да го направите от един път — тъкмо казваше той, хванал с месестата си ръка през гърдите един върлинест младок на име Далин, ренфаелски ратай, спасен от роботърговците малко преди престоят им в Урлиш да стигне до катастрофалния си край. — Забравете за търсене на вените. — Греблото демонстрира техниката с прибран в канията нож. — Просто режете дълбоко и прокарвате острието от край до край. После го стискате за косата и дърпате главата му назад, за да отворите разреза колкото може по-широко.

На път към кърмата Френтис подмина Плетача. Боец и Чернозъбка бяха с него, както често напоследък, явно запленени от работата му. По средата на плаването той внезапно беше спрял да плете въжета и се бе заел да сплита стегнато ивици кожа върху кръгла рамка, а като го питаха какво прави, отвръщаше само с мъглява усмивка. Творението му отначало приличаше на плитка кошница, но постепенно целта му стана ясна, когато Плетача прикрепи отстрани каиши и взе от екипажа катран, с който да намаже извитата външна повърхност.

— Чудесен щит — подхвърли Френтис, като спря до него и подаде ръка на Боец, за да я близне.

— Лонакски модел — отвърна Плетача със странно позната напевност, докато обшиваше ръба на щита с връв с голяма костена игла. — Макар да го използват рядко, тъй като военната им култура по същество е агресивна.

Продължи да работи, без да вдига очи, и Френтис пое нататък. Капитан Белорат стоеше на кърмата, толкова неподвижно, колкото позволяваше поклащащата се палуба, насочил секстанта си към хоризонта. Френтис нямаше представа как работи този уред, нито какъв е смисълът на числата, които капитанът надраска на един лист, но знаеше, че по този начин определя местоположението им в океана.

— Днес морето е по-спокойно — подхвърли той. Всъщност беше първият спокоен ден от повече от седмица; историите, които бе чувал за това колко бурен е зиме Борелианският океан, не бяха преувеличени.

Белорат отвърна с обичайното си сумтене и пак вдигна секстанта.

— Облаците обаче не са. Обещават нова буря до утре. — Примижа, загледан пак в секстанта и в малкото късче от слънцето, подаващо се през облаците. — Струва ми се, братко — рече той, като направи справка с числата върху листа, — че сме на по-малко от две седмици от воларианския бряг. Време е да вземем решение.

— Ескетия. — Трийсет и четири почука с пръст по картата, където от север на юг се простираше дълга двеста мили ивица от воларианското крайбрежие. — Една от последните провинции, паднали под воларианско управление. Свободните хора там може би ще са по-малко склонни да се бият за империята. Освен това в Нова Кетия се намира най-големият пазар за роби в западните провинции. Много от робите, пленени по вашите земи, още ще са там в очакване на зимните търгове.

— Гарнизонът голям ли е? — попита Френтис.

— Поне една дивизия — каза Лекран. — Както казва нашият приятел, ескетийците още негодуват за загубата на своята независимост, макар това да е станало преди векове.

Френтис огледа картата и прецени разстоянието от Ескетия до Волар. „Достатъчно близо е, за да застрашим столицата, но достатъчно далеч, за да ни гарантира, че всякакви сили, които пратят насреща ни, няма да имат време да се върнат, когато кралицата пристигне.“ Погледна Белорат и попита: