Милостта на Калр
- Автор: Леки Энн
- Серия: Империя Радч #2
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: ИК Бард
- ISBN: 978-954-655-595-3
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Космическая фантастика
Электронная книга - «Милостта на Калр». Краткое содержание книги:
— Между другото, граждана, няма да е необходимо наистина да правите чай. Бо Девет се занимава с това, или най-малкото носи водата всяка сутрин. Всъщност ще трябва единствено да поднасяте чай на хората и да бъдете любезна с тях.
Уран, която от първата ни среща постоянно и мълчаливо се притесняваше да не засегне някого (или бе мълчаливо нещастна), сега вдигна глава, погледна Тизаруат право в очите и каза на простичък радчайски:
— Не мисля, че ще се справя добре с това.
Лейтенанта Тизаруат примигна озадачено. Явно не можеше да повярва на ушите си. Усмихнах се.
— Радвам се да видя, граждана Уран, че и у вас има огън, а не само у сестра ви. — Не добавих, че е чудесно, дето Рогд не е успяла да го угаси напълно. — Внимавайте, лейтенанта. Няма да ви съчувствам, ако пак се опарите.
— Да, флотска капитана — отговори Тизаруат. — Ако ме извините.
Уран побърза да сведе отново поглед към празната си чиния.
— Разбира се, лейтенанта. — Избутах стола си назад. — Имам свои неща, с които да се заема. Граждана. — Уран вдигна поглед за миг, преди отново да сведе глава. — Ако още сте гладна, помолете Пет да ви сипе допълнително. Не забравяйте за предупредителните знаци и си вземете ръчното устройство, ако решите да излезете от квартирата.
— Да, флотска капитана — отговори Уран.
Изпратила бях да повикат капитана Хетнис. Тя мина покрай вратата на импровизираната от лейтенанта Тизаруат канцелария и надникна през прага. Поколеба се, после смръщи чело. Продължи напред и отвърна на поклона на лейтенанта Тизаруат — наблюдавах я през нейните очи. Тизаруат потръпна злорадо при вида на смръщената ѝ физиономия, но с нищо не показа задоволството си. Силно подозирах, че капитана Хетнис се е обърнала да проследи с поглед Тизаруат, но лейтенантата влезе в канцеларията, без да се обърне на свой ред, така че не разбрах дали съм познала в предположението си.
Осем въведе капитана Хетнис в дневната ми. След предсказуемата чаша чай (в розовия стъклен сервиз, сега, когато Хетнис знаеше за безценния „Бракт“ и Калр Пет можеше да е сигурна, че капитаната ще усети завоалираната обида, задето не ѝ сервират в него) попитах:
— Как е вашият Атагарис?
Капитана Хетнис застина за миг, изненадана, както ми се стори. После каза въпросително:
— Флотска капитана?
— Второстепенният, който пострада. — В момента на станцията имаше само трима Атагарис. Заповядала бях сегментите Вар от „Мечът на Атагарис“ да се върнат на кораба си.
Тя се намръщи.
— Възстановява се добре, флотска капитана. — Леко колебание. — Ако флотската капитана ми прости. — Дадох знак да продължи. — Защо наредихте второстепенният да бъде лекуван?
Отговорите, които бих могла да дам на този въпрос, едва ли биха се сторили смислени на капитана Хетнис.
— Противното би било прахосничество, капитана. А и корабът ви щеше да страда. — Все същата намръщена физиономия. Познала бях. Не беше в състояние да разбере. — Размишлявах как най-добре да използваме ресурсите си.
— Порталите, флотска капитана — каза веднага капитана Хетнис. — Позволете да ви напомня, че всяка може да мине през порталите.
— Не — казах аз, — никоя няма да мине оттам. Порталите са лесни за наблюдение и отбрана. — И аз със сигурност щях да ги минирам, по един или друг начин. Не бях сигурна дали капитана Хетнис е мислила върху тази възможност, или е сметнала, че аз няма да се сетя за нея. И двете бяха еднакво вероятни. — Но със сигурност никоя няма да дойде през Призрачния портал.
Едва доловимо потрепване на мускулите около очите и устата ѝ, промяна в изражението, която изчезна толкова бързо, че не успях да я разчета със сигурност.
Хетнис вярваше, че някоя може и да дойде оттам. Все повече се убеждавах, че ме е излъгала, когато каза, че не е срещала никого в онази друга, уж празна система. И че се опитва да прикрие факта, че там е имало някого. В по-далечно или по-близко минало, и дори сега, в този момент. Разбира се, ако е продавала валскааиански транспортирани, би искала да прикрие този факт на всяка цена, за да избегне превъзпитание или нещо още по-лошо. Оставаше въпросът на кого ги е продавала и защо.
Не можех да разчитам на нея. И нямаше да го направя. Щях да я наблюдавам под лупа, нея и кораба ѝ.