Милостта на Калр
- Автор: Леки Энн
- Серия: Империя Радч #2
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: ИК Бард
- ISBN: 978-954-655-595-3
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Космическая фантастика
Электронная книга - «Милостта на Калр». Краткое содержание книги:
— Да, граждана. — Всъщност не четеше добре на радчайски, но предупредителните знаци бяха простички и в ярки цветове, а аз знаех, че Пет и Осем са ѝ обяснили какво означават по пътя насам.
— Ако внимаваш за предупредителните знаци, граждана, и винаги слушаш какво ти казва станцията през ръчното ти устройство, можеш да се движиш спокойно и навсякъде. Мислила ли си за тестовете?
Току-що бе лайнала хапка от рибата. Сега застина паникьосана, а после преглътна хапката несдъвкана, за да ми отговори:
— Аз съм на ваше разположение, граждана — каза със слаб глас. Примижа, или заради онова, което беше казала, или заради парчето риба, с което едва не се бе задавила.
— Не това те попитах — изтъкнах аз. — Няма да искам от теб нищо, което не желаеш да направиш. Ако решиш да не се явиш на теста за пригодност, ще си отрежеш пътя към всякакво назначение, било то цивилно или военно, но ще продължиш да получаваш — помощи.Уран примигна изненадано и почти вдигна глава да ме погледне, но бързо се спря. — Да, това правило бе прието неотдавна, специално заради валскааианите. Уви, твоите сънародници, онези, които са далече от родната система, рядко се възползват от него. — Правило, на което всяка от валскааианските полски работници бе могла да се позове по всяко време. И което не би променило нищо. — Разбира се, длъжна си да приемеш всяко назначение, което ти наложи администрацията. Но и с това не е нужно да бързаш.
По-добре би било да подаде молба за работа, след като премине поне един курс на обучение. Аз я разбирах, когато говореше на радчайски, но надзирателите в плантацията на Фосиф до една се бяха държали така, сякаш речта на валскааианските работници е напълно неразбираема. Причината вероятно беше в акцента — аз съм свикнала да разговарям с хора с всякакви акценти, а и добре познавам акцента на валскааианите, чийто майчин език е делсиг.
— Но все още нямате назначение, нали, граждана? — попита лейтенанта Тизаруат. Нетърпеливо някак. — Можете ли да правите чай?
Уран си пое бавно дъх. Опитваше се да скрие паниката си, реших аз.
— Ще се радвам да правя онова, което гражданата поиска от мен.
— Лейтенанта — казах остро. — Няма да искаш нищо от граждана Уран. Свободна е да прекара следващите няколко дни както тя иска.
— Исках само да кажа, флотска капитана — побърза да обясни Тизаруат, — че граждана Уран не е ксаи. Или ичана. Когато местните... — И изведнъж си даде сметка, че е на път открито да признае онова, което е намислила. — Бих помолила станционната администрация да ми назначи няколко помощници, но жителите на Долната градина... ами, основната причина да говорят що-годе спокойно с мен е, че ние сме нови тук. — Всъщност бяхме тук достатъчно отдавна, за да си създадем репутация, която жителите на Долната градина познаваха добре. — На гражданата може да ѝ хареса. И ще натрупа полезен опит. — Не уточни опит в какво.
— Граждана Уран — казах аз. — Освен когато става въпрос за безопасност, не сте длъжна да се съобразявате с онова, което ви казва лейтенанта Тизаруат. — Уран все така се взираше надолу, забила поглед в празната си чиния, където не бе останал и помен от закуската. Погледнах многозначително лейтенанта Тизаруат. — Ясна ли съм, лейтенанта?
— Да, флотска капитана — отговори Тизаруат. И добави, прикрила притеснението си: — Тогава дали бих могла да ползвам още няколко Бо, флотска капитана?
— След седмица, лейтенанта. Току-що изпратих кораба да направи една инспекция.
Не можех да прочета мислите на Тизаруат, но можех да се досетя за тях по емоционалните ѝ реакции — кратка изненада, смущение, заместено за миг от силно чувство на увереност, после прилив на нервно колебание — дала си бе сметка, че Сейварден все още би могла да изпрати поисканите Бо със совалка, ако ѝ наредя. А после стигна до извода, че и сама бих предложила това, ако исках.
— Да, флотска капитана. — Умърлушена, но и донякъде облекчена в същото време, задето още не съм я смъмрила за импровизираната канцелария и преговорите ѝ с жителите на Долната градина.
— Сама се забъркахте в това, лейтенанта — казах ѝ кротко. — Само се постарайте да не влизате в конфликт със станционната администрация. — Едва ли би го допуснала, но все пак. С Пиат вече бяха първи приятели, а социалният им кръг включваше служители на администрацията, на службата за сигурност и дори хора, които работеха за губернатора Жиарод. Именно от тези хора би ѝ изпратила станционната администрация, ако Тизаруат бе отправила молба за съдействие, но както самата тя бе споменала, за разлика от нас, те не бяха нови тук.
— Да, флотска капитана. — Изражението ѝ не се промени — научила беше това-онова от своите Бо, — само в люляковите ѝ очи се мярна следа от облекчението ѝ, че съм реагирала по този начин. И зад всичко това, разбира се, обичайната сянка на тревожност и униние. Можех само да гадая на какво се дължи, но знаех, че не е свързано с дейността ѝ тук, в Долната градина. Значи беше утайка от пътуването ни към системата, от случилото се в онзи период. Тизаруат се обърна отново към Уран.