Милостта на Калр

На закуска следващата сутрин сестрата на Куетер стоеше мълчаливо и със сведени очи, докато с лейтенанта Тизаруат казвахме ежедневната молитва. „Цветето на справедливостта е мир“. Мълча, докато изреждахме имената на покойните. Остана права, след като двете с Тизаруат седнахме.

— Седни, дете — казах ѝ аз на делсиг.

— Да, радчаи. — Седна послушно. Все така със сведени очи. До тази сутрин се беше хранила заедно с моите Калр.

Тизаруат седеше до нея. Стрелна я с бърз любопитен поглед. Чувстваше се спокойна, или най-малкото твърде заета с мисълта за задачите си, за да се тревожи излишно. Определено чувстваше облекчение, задето не съм я смъмрила — засега — за нещата, които бе свършила по своя инициатива, докато отсъствах. Калр Пет ни сервира закуската — риба и плодове в синьо-виолетовия сервиз „Бракт“, разбира се, който толкова ѝ бе липсвал по време на престоя ни долу. И на който още се радваше като малко дете.

Беше и леко нащрек в същото време — снощи бе разбрала за апартаментите надолу по коридора, които Тизаруат бе присвоила за целите си. Не знаех какво се случва там — никоя от онези, които можех да разчета, не беше надниквала в тези помещения, — но можех да се хвана на бас, че поне половин дузина жители на Долната градина вече са се събрали там, седят на импровизирани столове и чакат лейтенанта Тизаруат. Оплаквания от започналите ремонти, молби строителните работи в даден район да започнат по-рано или по- късно от предвиденото по график.

Пет ни наля чай — не „Рибна щерка“, забелязах аз, — и Тизаруат се съсредоточи върху закуската си. Сестрата на Куетер не докосна своята, седеше, забила поглед в скута си. Очевидно не се чувстваше добре. Но ако я измъчваше носталгия по дома, само бих влошила нещата, ако я подканя да сподели чувствата си.

— Ако предпочиташ попара, Уран — казах аз, все така на делсиг, — Пет ще ти донесе. — После ми хрумна друго. — Няма нужда да плащаш за храната си, дете. — Това предизвика реакция, пък била тя и едва доловимо трепване на главата. — Онова, което ти се сервира тук, се покрива от полагащата ти се дажба. А ако искаш нещо друго или допълнително, ще го получиш, без да плащаш за него. — Беше на шестнайсет, а това означаваше, че е гладна кажи-речи постоянно.

Тя вдигна поглед почти без да вдига глава. Изви очи към Тизаруат, която вече бе преполовила рибата си, и посегна колебливо към плодовете в своята чиния.

Преминах на радчаи; знаех, че Уран говори езика.

— Ще минат няколко дни, докато намерим подходящи учители, граждана. Дотогава си свободна да разполагаш с времето си както прецениш. Разчиташ ли предупредителните знаци? — Животът на станция е много различен от живота на планета. — Индикаторите на секционните врати?