Милостта на Калр

Капитана Хетнис се обърна към мен. Беше активирала бронята си. Вероятно знаеше, че второстепенният, причакал ме на скалния корниз, е ранен или дори мъртъв, но явно не беше стигнала до логичния извод, че и нейната броня ще е безполезна срещу моето оръжие. Макар че пресгер едва ли си бяха направили труда да включат и непромокаемост към останалите характеристики на пистолета.

— Виж ти, флотска капитана — каза Хетнис, гласът ѝ приглушен от бронята. — Явно все пак не си лишена от човешки чувства.

— Тъпа патка — извика лейтенанта Тизаруат откъм брега и дори бронята не успя да скрие гнева в гласа ѝ. — Ако не беше толкова лесно да те манипулират, никога нямаше да ти дадат кораб.

— Тихо, Тизаруат — казах аз. Щом лейтенанта Тизаруат беше тук, значи и Бо Девет не беше далече. Ако болката в рамото не замъгляваше мислите ми, щях да разбера къде е.

— Но, флотска капитана! Тая тъпачка няма никаква представа...

— Лейтенанта! — Не исках Тизаруат да подхваща темата. Изобщо не би трябвало да е тук. „Милостта на Калр“ не ми казваше какво е състоянието на рамото ми — дали е изкълчено, или счупено. Не ми казваше как се чувства Тизаруат, нито къде е Бо Девет. Насочих мислите си, но не открих Сейварден, която бях видяла за последно в командната зала и която, преди много дни, беше казала на Амаат лейтенантата от „Мечът на Атагарис“: „Следващия път, когато отправите заплаха към този кораб, най-добре бъдете готови да я изпълните“. „Мечът на Атагарис“ явно бе направил своя ход, докато бях падала от скалата. Едва ли бе успял да изненада моя кораб обаче. Но корабите от клас „Меч“ бяха по-бързи и по-добре въоръжени. По някаква причина „Милостта на Калр“ не беше на линия, значи на мен се падаше да изпълня негласното обещание и завоалираната заплаха на Сейварден.

Капитана Хетнис стоеше с лице към мен на острова, все така сграбчила Баснааид, която се беше вдървила и ме гледаше с широко отворени очи.

— На кого ги продаде, капитана? — попитах аз. — На кого продаде транспортираните? — Хетнис не отговори. Трябваше да е много глупава, много отчаяна, или и двете, щом бе дръзнала да заплаши Баснааид. — Това е причината за безумния ви и прибързан ход, нали? — Губернатора Жиарод беше допуснала нещо да ѝ се изплъзне или пък директно беше казала на Хетнис. Така и не бях споделила с нея кого подозирам, иначе сигурно би била по-предпазлива. — Имала си съучастница в склада, натоварила си „Мечът на Атагарис“ с консервационни пашкули и си ги транспортирала през Призрачния портал. На кого ги продаде? — А че ги е продала нямаше съмнение. Онзи нотайски чаен сервиз. Сирикс не беше чула историята как капитана Хетнис го е продала на Фосиф и не би могла да направи връзката. Но Хетнис си бе дала сметка, че аз съм я направила. Постарала се беше да научи кое е слабото ми място, къде съм уязвима и след като две седмици бяхме живели в една и съща къща, без дори да разтоваря със Сирикс, Хетнис се беше досетила как да я използва. Или пък „Мечът на Атагарис“ ѝ беше подсказал този подход.