Милостта на Калр

Когато обясних на Сейварден, че искам да направи ревизия на склада, където държат на съхранение транспортираните, тя моментално схвана какво имам предвид.

— Ти сериозно ли мислиш — каза тя на глас, приседнала на койката в каютата си, и гласът ѝ прозвуча в ухото ми в Долната градина, — че някоя е успяла да открадне тела? — Направи пауза. — И защо им е да го правят? И как биха могли? Тоест, по време на анексиране — махна многозначително с ръка — всичко може да се случи. Ако ми беше казала, че някоя продава на роботърговци по време на анексиране, не бих се учудила особено.

Но след като човек е етикетиран, индексиран и заведен в инвентарните списъци, нещата се променяха напълно. Знаех не по-зле от Сейварден какво се случва с някои хора по време на анексиране — хора, които не са радчаи. Знаех също, че случаите на продадени по този начин хора са изключително редки — радчайските воини не можеха и дъх да си поемат, без корабът им да научи за това.

От друга страна, през последните няколко века лордата на Радч редовно посещаваше кораби и променяше кодовете им за достъп; подозирах освен това, че е предоставяла кодове за достъп на хора, които е смятала за свои поддръжници, така че те да действат тайно, невидими за кораби и станции, които в противен случай биха ги докладвали незабавно на властите. На „другата“ Анаандер Мианаай.

— Ако ти трябват второстепенни — казах тихо, сама в дневната си на станция Атоек, след като бях изпратила губернатора Жиарод, — тези тела може да са ти от полза.

Сейварден мълчеше, обмисляйки думите ми. Изводът, до който стигаше, явно не ѝ беше по вкуса.

— Другата страна има мрежа тук. Това се опитваш да ми кажеш.

— Ние не сме на ничия страна — напомних ѝ. — Но иначе да, мрежа има. Където е едната страна, там е и другата. Защото са едно и също нещо. Не е чудно, че въпросната част от тираната има свои агенти тук. — Анаандер Мианаай беше вездесъща, беше навсякъде в радчайския космос. — Но трябва да призная, че не очаквах такова нещо.

— Само тела не са достатъчни — изтъкна Сейварден. Облегна се на стената. Скръсти ръце. Побърза да ги отпусне. — Трябва да се инсталира оборудване. — После добави извинително: — Но ти това го знаеш, разбира се.

— Може да са се снабдили с необходимото оборудване. Или пък използват войскови кораб. — Един войскови кораб разполагаше с всичко необходимо за процеса, при наличие на достатъчно време и материали. Част от Мечовете и Милостите все още държаха малки количества второстепенни на склад като резерв. На теория тези кораби бяха единственият източник на необходимите материали и оборудване. Други източници вече не съществуваха. Това беше една от причините за проблемите, които лордата на Радч беше срещнала при обработката на Тизаруат — не бе могла да се снабди с необходимото оборудване и се бе наложило да модифицира своето. — Или пък проверката ти ще покаже, че всичко е наред.

Сейварден изсумтя. После каза:

— Не са много хората тук, които биха могли да организират подобно нещо.

— Така е — съгласих се.

— Предполагам, че губернатората не е замесена, иначе нямаше да ти даде кодовете за достъп. Макар че едва ли би могла да ти откаже, от друга страна.