Милостта на Калр
- Автор: Леки Энн
- Серия: Империя Радч #2
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: ИК Бард
- ISBN: 978-954-655-595-3
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Космическая фантастика
Электронная книга - «Милостта на Калр». Краткое содержание книги:
Чудила се бях дали ще спомене това. До ден-два щеше да се разчуе, че Рогд е изпаднала в немилост и е била обезнаследена. Слуховете за останалото също щяха да стигнат до станцията, но никоя не би дръзнала да повдигне открито въпроса, най-малкото пред мен. Но губернатора Жиарод беше единствената с достъп до пълния официален доклад.
— Да, за съжаление — казах аз.
— За съжаление — повтори като ехо губернатора Жиарод и отново остави вилицата си на масата. Въздъхна.
— Бих искала също така — казах аз, преди тя да е продължила мисълта си, — планетарната вицегубернатора да извърши проверка на условията за живот и труд на работниците в планинските чаени плантации. Като обърне специално внимание на начина, по който се начисляват надниците им. Там, струва ми се, има сериозни нередности. — Не беше изключено работниците да получат съдействие за исканията си от районната магистрата, но не исках да разчитам на това.
— Какво се опитвате да направите, флотска капитана? — Губернатора Жиарод изглеждаше искрено смутена. — Пристигате тук и отивате право в Долната градина. Слизате на планетата и изведнъж се появяват проблеми с валскааианите. Мислех, че основният ви приоритет е безопасността на гражданите в тази система.
— Губернатора — отвърнах аз. Много спокойно, много любезно. — Обитателите на Долната градина и валскааианите, които берат чай, са граждани. Не ми хареса онова, което заварих в Долната градина, не ми хареса и онова, което видях в планините.
— А когато искате нещо — отбеляза остро губернатората, — очаквате то да се случи по най-бързия начин.
— Същото важи за вас — отвърнах аз. Сериозно и все още спокойно. — Това върви с поста ви на системна губернатора, нали така? От вашето място е лесно да си затворите очите за неща, които смятате за незначителни. Но тази гледна точка — списъкът с незначителни неща и списъкът с важни неща — е различна, когато погледнеш от друго място.
— Това е очевидно, флотска капитана. Но някои гледни точки са по-ограничени от други.
— И откъде знаете, че вашата не е една от тях, щом никога не се опитвате да погледнете на ситуацията от друг ъгъл? — попитах аз. Губернатора Жиарод мълчеше. — Говорим за добруването на граждани.
Тя въздъхна.
— Фосиф вече се свърза с мен. Сигурно знаете, че работниците ѝ заплашват да прекратят работа, ако тя не изпълни всичките им искания.
— Чух за това преди няколко часа.
— Да се съгласим би означавало да ги поощрим, задето ни заплашват. Угодим ли им веднъж, те ще го направят отново. А точно сега нямаме нужда от размирици.
— Тези хора са граждани — отвърнах възможно най- спокойно, макар гласът ми да се доближаваше опасно до мъртвешката безизразност на второстепенен. — Когато се държат прилично, вие решавате, че проблем не съществува. Когато се оплакват, твърдите, че сами са си виновни за проблемите, защото нарушават благоприличието. А когато се видят принудени да прибягнат до крайни мерки, казвате, че няма да поощрите подобни действия. Какво трябва да направят, за да ги чуете?
— Вие не разбирате, флотска капитана, това не е като...
Прекъснах я, игнорирайки правилата на благоприличието:
— Какво толкова ще ви струва да обмислите тази възможност? — Всъщност можеше да ѝ струва доста. Би означавало да признае пред себе си, че не е била толкова справедлива, колкото се е смятала винаги. — Ситуацията тук трябва да е такава, че без значение какво се случва извън системата — дори никога да не чуем нищо от лордата на Радч, дори всички портали в радчайския космос да се сринат, — без значение какво се случва другаде, тази система трябва да е безопасна и стабилна. А това няма как да се случи, ако заплашваме с въоръжена намеса десетки или стотици граждани.
— А ако валскааианите решат да се разбунтуват? Или, боговете да не дават, същото направят ичана в Долната градина, тук, пред собствената ви врата?
Честно, губернатората понякога направо ме влудяваше.
— Няма да издам заповед за стрелба по цивилни. — Всъщност бих дала изрична заповед в обратния смисъл. — Хората не се бунтуват просто така, без причина. Настоящите ви проблеми с ичана са резултат от отношението ви към тях в миналото.
— И трябва да погледна от тяхната гледна точка, така ли? — попита тя, вдигнала вежди и с лека ирония.
— Да — потвърдих. — Или това, или трябва да ги арестувате до последната, да ги избиете или да ги подложите на превъзпитание. — Службата за сигурност нямаше ресурсите да извърши второто, а за първото аз вече бях заявила, че няма да съдействам.