Момиче на пружина
- Автор: Бачигалупи Паоло
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Издателска къща "Бард"
- ISBN: 978-954-655-299-0
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Киберпанк
Электронная книга - «Момиче на пружина». Краткое содержание книги:
„Ех, Джайде — помисли си. — Съжалявам. Наистина съжалявам. За всичко, което сторих на теб и на близките ти. Не исках. Ако знаех колко ще ми струва алчността на Прача, никога нямаше да дойда в Банкок.“
Вместо да последва хората от отряда си, тръгна към един храм. Не точно храм всъщност, по-скоро малко квартално светилище с неколцина монаси, които го обслужваха. Момченце беше коленичило с баба си пред лъскавата статуетка на Буда, но освен тях в храма нямаше никого. Каня си купи тамян от един продавач на входа и влезе. Запали тамяновите пръчици, коленичи, вдигна ги пред челото си, после още три пъти за Трите драгоценности — буда, дхарма, санга, просветлението, учението, последователите. Подхвана молитва.
Колко злини беше извършила? Колко лоша карма беше натрупала? Кое беше по-важно — да зачете Аккарат и неговите обещания, че ще балансира везните? Или да зачете Джайде, своя духовен баща?
Идва един човек в селото ти с обещание да те нахрани, да те заведе в големия град, да плати лечението на болната ти леля и пиячката на чичо ти. И дори не иска да купи тялото ти. Сбъдната мечта. Не иска друго освен лоялност. Какво толкова? Всеки има нужда от покровител.
„Дано имаш много по-добри приятели в следващия си живот, верни боецо.
О, Джайде, съжалявам.
Дано се скитам като призрак милион години, за да изкупя греховете си.
Дано се преродиш на по-хубаво място от това.“
Стана, поклони се за последно пред статуята на Буда и излезе от храма. Спря на стъпалата и вдигна поглед към звездното небе. Защо кармата ѝ я беше подвела така, защо я съсипваше, защо? Затвори очи да преглътне сълзите.
Някаква сграда недалеч избухна в пламъци. Каня беше разпратила повече от сто белоризци в този район, отпуснала им беше каишката, за да вземат страха на населението. Законите са хубаво нещо на хартия, но стават болезнени, когато няма подкупи, които да охлабят поне малко оковите им. Хората бяха забравили това. Изведнъж я заля умора. Обърна гръб на клането. Достатъчно кръв и сажди бяха полепнали по ръцете ѝ за една нощ. Хората ѝ щяха да се справят и сами. Домът ѝ не беше далеч.
— Капитан Каня?
Каня отвори очи. Рехава ранна светлина се процеждаше в стаята ѝ. Замаяна от съня, в първия миг Каня не можа да си спомни нищо нито за последните дни, нито за повишението си…
— Капитане? — Гласът се обади отново през мрежата на прозореца.
Каня се измъкна от леглото и отиде при вратата.
— Да? Какво има?
— Викат ви в министерството.
Каня отвори, взе плика от пратеника и счупи печата.
— Това е от карантинния отдел — каза тя с изненада.
— Да. Работа на доброволчески начала, която беше поел капитан Джайде… — Човекът не довърши. — Понеже всички са на терен, генерал Прача помоли… — И млъкна отново по средата на изречението.
Каня кимна.
— Да. Разбира се.
Настръхна при спомена за онова, което Джайде ѝ беше разказвал за борбата с ранните щамове на сибискозата. Как той и хората му работели със свити сърца, как се чудели колцина от тях ще са мъртви до края на седмицата. Как ужасени и потни опожарявали цели селища — домове, храмове и статуи на Буда изчезвали в дим, докато монасите призовавали с песен духовете да помогнат, а около тях хора падали на земята и умирали, удавени от течността в собствените си разложени дробове. Карантинният отдел. Каня прочете съобщението и кимна отсечено на младежа.
— Да. Разбирам.
— Ще върнете ли отговор?
— Не. — Остави плика на една масичка.
Пратеникът отдаде чест и се спусна по стъпалата към велосипеда си. Каня замислено затвори вратата. Пликът беше предизвестие за нещо много лошо, за нещо ужасно. Може би такава беше кармата ѝ. Възмездие.
След малко вече пътуваше към министерството, въртеше педалите по настланите с опадали листа улици, прекосяваше канали, минаваше по широки петлентови булеварди, предвидени за бензинови превозни средства, по които сега се влачеха мегодонта.
При карантинния отдел я подложиха на втора проверка за сигурност, преди да я пуснат.
Компютри и вентилатори жужаха без почивка. Сякаш цялата сграда вибрираше от използваната вътре енергия. Над три четвърти от въглеродната квота на министерството изгаряше именно тук, в сърцето на карантинния отдел, където учените предсказваха промените в генетичната архитектура и преценяваха кои изискват намесата на министерството.
Зад стъклените преградни стени лампичките на сървърите мигаха в червено и зелено, горяха енергия и разоряваха града в опитите си да го спасят. Каня мина по коридорите покрай поредица стаи, където учени седяха пред гигантски компютърни екрани и проучваха цветни изображения на генетични модели. Мисълта за огромното количество изразходвана енергия, за тоновете въглища, които се изгаряха ежедневно, за да захранят апаратурата в тази сграда, беше толкова натрапчива, че кожата ѝ настръхваше, сякаш самият въздух тук беше зареден със статично електричество.