Момиче на пружина
- Автор: Бачигалупи Паоло
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Издателска къща "Бард"
- ISBN: 978-954-655-299-0
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Киберпанк
Электронная книга - «Момиче на пружина». Краткое содержание книги:
— Естествено, че не съм сигурна. Не и сто процента.
— А петдесет?
Ратана вдигна отново рамене, смутено някак, и сведе поглед към папките пред себе си.
— Знаеш, че не мога да съм категорична за такива неща. Но вирусът е различен, протеиновите промени в пробите на пациентите са варианти. Разпадът на тъканите не съвпада напълно със стандартните поражения, причинени от мехурчестата ръжда. От друга страна, тестовете потвърдиха, че става въпрос за варианти на мехурчестата ръжда, с които сме се сблъсквали и преди. Вариации на „АгриГен“ и „Тотал Нутриент“, АГ134.с и ТН249.х.д. Касае се за почти идентични щамове. — Ратана направи пауза.
— Да?
— Само дето са в белите дробове.
— Значи е сибискоза.
— Не. Тестовете потвърждават мехурчеста ръжда. — Ратана вдигна поглед към нея. — Сега разбираш ли къде е проблемът?
— И не знаем нищо за тези хора? Кои са, къде са пътували? Дали не са били в чужбина? На ветроходен кораб? Да са били в Бирма? Или в Южен Китай? Или да са от едно село?
Ратана сви рамене.
— Не знаем нищо нито за единия, нито за другия. Свързва ги единствено болестта. Преди имахме база данни за населението със записи на ДНК, фамилна история, трудов стаж и местоживеене, но прекратиха програмата, за да пренасочат повече енергия към научните изследвания. — Вдигна за пореден път рамене. — И без това нямаше голям смисъл от нея, защото повечето хора така и не се регистрираха.
— Значи не разполагаме с нищо. Някакви други сходни случаи?
— Не.
— Тоест досега.
— Чудо е, че и тези два случая стигнаха до нас. Заради репресиите напоследък болниците ни заливат с много повече доклади от нормалното, за да покажат, че съдействат на властите. При други обстоятелства едва ли биха докладвали тези случаи, а и аз извадих късмет, че погледът ми се спря точно на тях в лавината от входяща информация. Нужна ни е помощта на Ги Бу Сен.
Каня настръхна.
— Джайде е мъртъв. Ги Бу Сен няма да иска да ни помогне.
— Понякога проявява интерес. Не само към собствените си изследвания. Смятам, че това ще погъделичка научното му любопитство. — Погледна Каня с надежда. — Ходила си при него с Джайде. Знаещ как успяваше да го омае той. Може би и ти ще се справиш.
— Съмнявам се.
— Виж това. — Ратана разлисти медицинските картони. — Има маркерите на изкуствено създаден вирус. ДНК от този вид едва ли би могла да се възпроизведе в дива среда. Няма причина мехурчестата ръжда да прескочи бариерата на животинското царство. Заразата не се предава лесно, а и не е налице фактор, който да промени това. Но разликите са значителни. Почти все едно гледаме в бъдещето на ръждата. Каква би била след като се прероди десет хиляди пъти. Истинска загадка. И много тревожна.
— Ако си права, значи всички сме все едно мъртви. Трябва да уведомим генерал Прача. Дворецът също следва да бъде информиран.
— Само без да вдигаш много шум — примоли се Ратана. Посегна и хвана ръкава на Каня, лицето ѝ бе изопнато от смесени чувства. — Възможно е да греша.
— Не грешиш.
— Не знам дали вирусът може да прескача, нито при какви условия. Искам да отидеш при Ги Бу Сен. Той ще знае.
— Добре де. Ще опитам. А междувременно ти предупреди болниците и клиниките да си отварят очите за други пациенти с такива симптоми. Състави списък. Така или иначе всички са на нокти заради проверките и искането за допълнителна информация няма да породи подозрение. Ще решат, че просто ги тормозим. А с малко късмет, така ще придобием по-ясна представа за положението.
— Ако съм права, ще избухнат бунтове.
— Меко казано. Каня се обърна към вратата. Гадеше ѝ се. — Като приключиш с тестовете и обработиш информацията, ще се срещна с този твой дявол. — Намръщи се отвратено. — И ще му задам въпросите, които те интересуват.
— Каня?
Тя се обърна.
— Наистина съжалявам за Джайде — каза Ратана. — Знам, че бяхте близки.
— Той беше тигър.
Отвори вратата и остави Ратана в леговището ѝ. Цял комплекс, посветен на оцеляването, киловати енергия, прахосвани денонощно, и всичко това — без почти никаква реална полза.
25.
Андерсън-сама се появи без предупреждение, седна до нея на бара, поръча ѝ вода с лед, а за себе си — уиски. Не ѝ се усмихна, почти не я погледна дори, и въпреки това Емико се изпълни с благодарност.
Вече няколко дни Емико се криеше в бара и чакаше кога белоризците ще решат да я изхвърлят на торището. Жива беше само с цената на огромни подкупи и знаеше, че шансовете Роли да я освободи вече клонят към нула. Виждаше го в очите му всеки път, когато я погледнеше. Беше инвестирал твърде много в нея и нямаше да я пусне.