Момиче на пружина
- Автор: Бачигалупи Паоло
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Издателска къща "Бард"
- ISBN: 978-954-655-299-0
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Киберпанк
Электронная книга - «Момиче на пружина». Краткое содержание книги:
За създаването на карантинния отдел се носеха легенди. Хората шушукаха за тъмните сделки, кражбите на интелектуална собственост и странните съюзи, които осигурили достъп на тайландските учени до нужните технологии. За фаранги, които били привличани в кралството на безбожна цена, за чуждестранни експерти, които пренесли вируса на своите знания и агресивния подход на нелегалното генехакерство, за да бъде опазен Тайланд от чумите.
Някои от тези хора бяха станали широко известни, превърнали се бяха в част от фолклора, също като Аджан Чан, Чарт Корбджити и Сюб Накасатиен. Някои се бяха превърнали в бодхис — милостиви духове, отдали живота си за спасението на кралството.
Прекоси вътрешно дворче. В единия ъгъл имаше малък параклис, приютил миниатюрни статуи на учителя Лалджи, който приличаше на древен индуистки мистик садху, и на агригенската светица Сара. Двоицата бодхис. Мъжкото и женското, калорийният бандит и генехакерката. Крадецът и строителката. Имаше няколко запалени тамянови пръчици, обичайната чиния със закуска и свежи гирлянди от оплетени невени. Случеше ли се лоша чума обаче това място се отрупваше с приношения, докато учените се опитваха да намерят изход.
„Дори молитвите си отправяме към фаранги — помисли Каня. — Фарангска противоотрова срещу фарангската чума.“
„Вземи всеки инструмент, който намериш. Направи го свой“ — беше ѝ казвал неведнъж Джайде, Това беше неговото обяснение защо се сдушват с лошите. Защо подкупват, вербуват и окуражават чудовища като Ги Бу Сен.
„На мачетето не му пука кой го върти или кой го е изработил. Вземи ножа и той ще реже. Вземи фарангите и ги използвай като свой инструмент. А ако инструментът се обърне срещу теб, претопи го. Така ще ти останат суровините да си направиш нов.“
Вземи всеки инструмент, който съдбата ти предложи. Джайде винаги беше толкова практичен.
Но това не намаляваше болката. Истината бе, че тайландците просеха и крадяха огризки от чуждоземското знание, дебнеха като чешърки в сенките, за да оцелеят. Толкова много знание кротуваше в лабораториите на „Мидуест Компакт“. Всеки път, когато обещаващ учен в полето на генетиката се откроеше на едно или друго място по света, го засипваха къде със заплахи, къде с щедри финансови оферти и го принуждаваха да се присъедини към останалите гении в Де Мойн или китайския Чангша. Трябваше да си не само много умен, но и много силен духом, за да устоиш на „ПурКал“, „АгриГен“ или „Червена звезда“. А дори онези, които намираха сили да устоят, нямаха причина да дойдат в кралството. Какво можеше да им предложи то? Най-добрите компютри тук бяха изостанали с поколения от техниката на калорийните компании.
Каня се отърси от тази мисъл. „Живи сме. Живи сме, за разлика от мнозина. Малая е затънала в насилие. Хонконгският град Коулун е под водата. Китай е разделен, виетнамците берат душа, а в Бирма гладът е повсеместен. Американската империя вече я няма. Европейският съюз се смали наполовина и се разкъсва от вътрешно напрежение. А ние оцеляхме, разширихме се дори. Кралството оцеля. Благодарение на Буда, който протегна съпричастно ръка, и на нашата кралица, която прояви силата да привлече отвратителните фарангски инструменти, без които щяхме да сме абсолютно беззащитни.“
Стигна до последния контролен пункт. Изтърпя поредната проверка на документите. Вратите се плъзнаха и Каня пристъпи в кабинката на електрически асансьор. Усети всмукването на въздуха, отрицателното налягане, после вратите се затвориха.
Каня потъна в земята, все едно се спускаше към ада. Замисли се за гладните призраци, който обитаваха този ужасен комплекс. Духовете на мъртвите, които са жертвали себе си, за да усмирят демоните на света. Настръхна.
Надолу.
Надолу.
Вратите на асансьора се отвориха. Бял коридор и шлюз. Каня се съблече. Влезе под струите на хлорния душ. Излезе от другата страна.
Младеж ѝ подаде лабораторно облекло и погледна в списъка си да потвърди за пореден път разрешителното ѝ. Уведоми я, че не е нужно да минава през вторичните обеззаразителни процедури, след което я поведе по нова серия коридори.