Империя на бури

В следващия момент отново се намираха във водата и веднага щом се ориентира, Елин пое трескаво въздух. Беше ги пренесъл някак... беше направил скок в пространството, ако съдеше по съвсем различните отломки покрай тях.

Фенрис я придърпваше задъхано към себе си. Като че магията, която му позволяваше да прескача на кратко разстояние, му бе отнела всички сили. Той вдиша дълбоко.

И отново се озоваха на онова тъмно, пусто, но и някак гнетящо място. След броени секунди водата и небето се върнаха.

Фенрис изсумтя, стиснал я с едната си ръка, докато с другата плуваше към брега, отблъсквайки отломките от пътя си. От гърдите му вече се чуваше мокро хъхрене. Каквато и магия да владееше, беше я изчерпал.

Но Роуан... къде беше Роуан...

Издаде някакъв звук, незнайно дали името му, или просто стон.

Фенрис отвърна запъхтяно:

– На рифа е... нищо му няма.

Тя не му повярва. Загърчи се в хватката му, докато не я пусна, сетне се гмурна в студената вода и заплува в посоката, в която се беше отправил той. Още един малък звук напусна гърлото й, когато зърна Роуан да стои на рифа, нагазил до колене във водата. Протягаше ръка към нея, макар и още да ги деляха трийсетина метра.

Добре. Невредим. Жив. А до него стоеше Гавриел, мокър до кости и загледан в...

О, богове, о, богове!

Водата беше обагрена с кръв. Навсякъде плаваха тела. А флотата на Морат...

Повечето кораби бяха унищожени, вече бяха просто овъглени трески, носещи се около островите, и горящи късове платно и въже. Но три бяха оцелели.

Три кораба, които сега обграждаха потъващия „Морски дракон“, струпвайки се около него като буреносни облаци...

– Трябва да плуваш – изръмжа Фенрис до нея с полепнала по главата златиста коса. – Веднага. Колкото можеш по-бързо.

Тя извърна поглед към него и примигна да изгони солената вода от очите си.

– Плувай! – нареди й Фенрис, оголвайки кучешките си зъби, и преди да се е замислила какво ги дебне под водата, той сграбчи яката й отново и направо я хвърли пред себе си.

Елин не изчака друга заповед от воина. Съсредоточи се върху протегната ръка на Роуан и заплува. Лицето му умишлено излъчваше спокойствие – командир на бойното поле.

Нейната магия беше изтощена, пустош, а неговата... беше я откраднала...

За това трябваше да мисли. Започна да си проправя път през отломките, да се гмурка под по-големите парчета, да заобикаля...

... да заобикаля хора. Хората на Ролф. Мъртви във водата.

Дали и капитанът не беше сред тях?

По всяка вероятност беше убила първия си и единствен човешки съюзник във войната, както и единствения си директен път към Ключалката. А ако плъзнеха слухове за това бедствие...

– По-бързо! – провикна се Фенрис.

Роуан прибра меча си в ножницата, преви колене...

И заплува към нея, бързо и плавно, минавайки между вълните и под тях, а водата сякаш му отваряше път. Искаше й се да изръмжи, и сама можеше да се справи, но...

Той я достигна и без да изрече нищо, се плъзна зад нея. Да пази гърба й заедно с Фенрис.