Дребната старица, която наруши всички правила

Същата вечер тя седна и написа съобщението за „Лигата на пенсионерите“. Предполагаше, че все още имат парите от обира и сто хиляди крони представляваха съвсем разумна сума за откуп за картините. Нито твърде малко, нито твърде много. Нямаше да е честно да настоява за повече. В интерес на истината Петра си помисли да поиска половин милион, но тогава щеше да се чувства като истински престъпник. По-малката сума й се струваше по-подходяща за компенсация за всичко, което беше свършила – все пак заслужаваше нещо за това, че беше спасила картините от новото крило на хотела, нали? Сега щеше да има достатъчно средства, за да плаща наема и издръжката си до края на семестъра, без да се тревожи за пари – и може би дори щеше да си позволи малко нови дрехи и почивка. Петра не искаше много от живота.

Но не можеше да остави шедьоврите покрити с портретите на кралското семейство, които вече бяха повредени от боровинковия сок. Откри решението на проблема на пазара за антики и сувенири в Киста, който беше посетила едва преди два дни. Там беше видяла картината на разплаканото момиченце и портрета на капитана с шапката и лулата – и веднага се беше досетила за какво може да ги използва. Когато се прибра, трябваше само да подреже по краищата картините, които беше купила току-що, за да покрият истинските и да се съберат в рамките. Петра си представи какъв скандал щяха да предизвикат кичозните картини в Националния музей и дори й се прииска да е там, за да го види с очите си.

Тя се настани на дивана с чаша вино, отвори вестника и още веднъж прочете статията по темата. В нея пишеше, че откраднатите картини на Реноар и Моне са били открити в детска количка заедно с някаква кукла. Петра се усмихна и се зачуди защо пенсионерите бяха направили това. Кукла бебе! Така или иначе, случаят явно вече беше приключен – макар че в статията кой знае защо не пишеше почти нищо за това. А най-важното беше, че Петра си беше получила стоте хиляди – при това в банкноти по петстотин крони. Сега можеше да похарчи парите както си поиска и никой нямаше да заподозре нищо. Тя вдигна чашата с вино, затвори очи и отпи. Животът незабавно й се стори по-хубав.