Тайната на Ботичели
- Автор: Фиорато Марина
- Язык: болгарский
- Переводчик: Антоанета Дончева-Стаматова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Тайната на Ботичели». Краткое содержание книги:
— Да, точно така — рече меко старият монах. — Вече спомена конспирацията на фамилията Паци. И кой според теб ги поощри в този убийствен заговор, кой им даде папска благословия? Кой беше онзи, който отлъчи от църквата цяла Флоренция заради последствията, само и само да принуди банката на Медичите да спре да търгува, като по този начин с един удар си спести връщането на десет хиляди флорина папски дълг? Папата се помири с Лоренцо единствено защото земите ни бяха заплашени от нашествието на турците, когато неверниците окупираха Отранто. Но това беше преди цели шест месеца. Сега, когато султанът е мъртъв, а заплахата — отминала, папата се чувства с развързани ръце да предприеме нов ход срещу своя стар враг. — Тук брат Никодим поклати за пореден път глава и завърши: — Братко, ти си все още млад и невинен. И нямаш никаква представа на какво е способен един човек, пък ако ще и да е самият папа!
Брат Гуидо седеше напълно вцепенен, с побелели устни, шокиран до мозъка на костите си. Що се отнася до мен, аз бях спасена от подобни разочарования, защото познавах църковната пасмина много добре — нали от години вече се въргалях и със свещеници, и с монаси!
Очевидно усетил как целият свят на брат Гуидо се срива, билкарят заговори отново, нежно и съчувствено:
— Синко, трябва да се научиш да правиш разлика между човека и Бога. Човекът е греховно същество, Църквата — корумпирана. Ала Господ Бог е истински и никога няма да те предаде! Трябва да откриеш обратния път към вярата, може би чрез един разговор между тебе и Бога. Папите и свещениците идват и си отиват, но Господ Бог е вечен! Онези от нас, които сме верни на своя Завет, сме длъжни да напътстваме останалите по пътя към светлината! — Очевидно подгрял от дългата си реч, старецът надигна дървената чаша с вода и отпи. — Що се отнася до настоящото ти душевно затруднение, мисля, че с чиста съвест можем да зачеркнем Негово светейшество от списъка на кандидатите за организатори на този заговор. Бъди сигурен, братко мой, че мозъкът зад всичко това не е във Ватикана — мозъкът е в дома на Медичите!
— Но какво те навежда на тази мисъл?
— Пръстенът, който носиш, има девет златни топки, подредени по протежението на цялата халка. Това са прочутите пале6.
— Великият пале? — възкликна брат Гуидо и вдигна палец пред очите на всички ни. Пръстенът проблесна под светлината на огъня. — Как можах да не се сетя досега?!
Виждах отлично пръстена с деветте мънички топчици, подредени по него. И не се сдържах.
— Но какво е това пале? — извиках.
— Пале, или топките на Медичите се появяват в кръг, макар и в различен брой, във всички техни хералдически знаци — обясни ми брат Гуидо.
Разбира се, че познавах отлично тази емблема. Защото, освен дето тя можеше да се види над всяка порта и на всяка дворцова стена във Флоренция, лично аз знаех най-малко стотина вица за топките на Медичите. И не само това, ами и лично съм пресушила не един и два чифта от по-нисшите топчици на Медичите — за съжаление, само млади синове и братовчеди. Никога не съм имала възможността да се докопам до Лоренцовците — до нито един от двамата. Мислех си, че водят доста благочестив живот.
Като изключим убийствата, разбира се.
Но точно сега не бе моментът да огласявам мислите си. А и билкарят пак заговори:
— Все още не съм виждал тази картина, разбира се, но бих се заклел в името и на трите Марии, че гербът пале трябва да присъства и там!
Брат Гуидо се изправи и отсече:
— Време е!
После помогна на стария монах също да се изправи, при което последният се оказа до пъпа на брат Гуидо. Двамата монаси се насочиха към дългата маса и брат Гуидо извади от торбичката си копието на картината. Брат Никодим затисна четирите ъгъла с камъни, които, огрени от пламъците на огъня, проблеснаха в червено — предположих, че е червен халцедон, за лечителската му дейност. Макар и неканена, аз застанах зад тях, за да гледам. Не бях виждала „Примавера“ доста отдавна, защото бе скрита до гърдите на моя спътник по целия път от Рим насам, но както винаги, когато не я бях виждала по-дълго време, и този път не можах да не се възхитя на красотата й — особено сега, когато бе оградена от този червен халцедон. Две глави — бяла и черна — се приведоха над картината. Налагаше се да изчакам реда си. Който дойде съвсем скоро.
— Ето тук! — отсече билкарят, като се изправи. — Ябълките на хесперидите! Те символизират пале — герба на Медичите.
Пристъпих напред и очите ми проследиха изкривения пръст на стареца до дърветата над фигурите — там, сред листата, висяха стотина златни плодове.
6
Palle (ит.) — топки; (ист.) — гербът на Медичите. — Б.пр.