Три сестри, три кралици
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Плантагенети и Тюдори #8
- Язык: болгарский
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Три сестри, три кралици». Краткое содержание книги:
— Родила е момиче — казвам с безразличие.
— Да ѝ прости Господ. Колко жалко — казва Дейкър, прочувствено, както би казал всеки англичанин. — Бог да я пази. Какво разочарование.
Помислям си, че родих четирима сина с кралска кръв и все още ми е останал един. А всичко, което има Катерина, е едно момиче.
— Ще я нарече Мери. Принцеса Мери.
— На леля ѝ, вдовстващата кралица? — пита Дейкър развеселено.
— Съмнявам се — процеждам. — Не и след като тя се върна у дома в немилост, омъжена без позволение. Мери на името на Нашата повелителка Дева Мария, тъй като Катерина ще иска закрилата на Небесната владетелка за това малко дете, след всичките си предишни скърби. Трябва да се молим малката да оцелее; никое от другите не можа.
— Чувам, че са много близки — принцеса Мери и кралицата — продължава упорито Дейкър.
— Не особено — казвам. — Сега Мери е херцогиня на Съфолк.
— А ето и писмо от управителя на домакинството на брат ви — казва Дейкър. — Писал е и на мен.
— Можете да прочетете вашето тук — казвам, и ние разчупваме печатите и четем заедно.
Това е писмото, което и двамата очакваме. Началникът на конницата на Хари пише, за да съобщи, че е поръчал специална носилка да дойде за мен от Лондон с почетна стража, допълнителни коне, каруци за вещите ми, и войници, които да ме пазят из дивите земи на Севера. Хари лично е надраскал бележка отстрани на грижливо изписания текст, за да каже, че трябва да дойда веднага.
— А Арчибалд? — питам, усмихвайки се на съпруга си, когато влиза в стаята ми.
Той застава зад стола ми и усещам как ръката му се отпуска леко върху рамото ми. Изправям се гордо и пренебрегвам спазъма от болка в бедрената си кост. Знам, че сме красива млада двойка. Виждам как Дейкър попива с поглед силата на Арчибалд и моята решителност.
Дейкър се усмихва.
— С радост мога да ви съобщя, че брат ви, кралят, изпрати разрешение за свободно преминаване за негова светлост, вашия съпруг. Предвижда се да отидете в Лондон заедно и двамата ще живеете там като кралица-регент и консорт. Ще ви бъдат оказани всички подобаващи почести и ще вървите пред всички с изключение пред кралицата. Ще вървите пред сестра си, вдовстващата кралица Мери, и нейния съпруг.
— Ще видиш това, което се опитах да ти опиша — обещавам на Ард. — Ще ме видиш в дома ми, в замъците, домовете от детството ми. Ще те представя на брат ми, краля. Ще влизаме след него и Катерина на вечеря, а всички други, всички, ще вървят зад нас. Ще бъдеш най-високопоставен в Англия след краля, а аз ще бъда най-високопоставена след Катерина.
Той заобикаля, за да дойде до мен, и се отпуска на едно коляно. Вдига към мен красивото си лице, а аз не мога да се сдържа и допирам ръка до гладко избръснатата му буза. Боже мой, този мъж е красив. Чувствам как копнея за него. Толкова много дни трябваше да лежа неподвижно като труп в леглото, докато той седеше до мен, без да смее да ме докосне, заради болката, която това щеше да ми причини. Искам отново да бъда негова съпруга, искам да правя любов с него. Искам да бъда негова кралица и да вървя гордо до него.
— Почитаема съпруго, ваша светлост, не мога да дойда — казва той просто.
С Дейкър се споглеждаме потресено над главата му.
— Какво?
— Не мога да дойда в Лондон.
— Но ти си длъжен — заявявам.
— Ако дойда с теб, като престъпник, обявен извън закона в Шотландия, всички земи на роднините ми ще им бъдат отнети, а замъците ми ще бъдат разрушени — казва той без заобикалки. — Всичко, което моят баща ми остави, всичко, което дядо ми притежава, ще бъде сринато до основи. Кланът ми ще остане без водач, хората ми ще погинат от гладна смърт. Ще съм се отказал от рожденото си право, и всички ще знаят, че съм ги изоставил заради удобството да бъда твой съпруг в Лондон, когато би трябвало да се сражавам за дома си. Ще решат, че съм избягал на безопасно място и съм ги оставил на бедите.
— Не можете да останете тук и да се борите — казва Дейкър. — Сам кралят се опитва да постигне мир. Не можете да подбуждате неприятности сега.
— Сега на нежна гълъбица ли ще се преструвате, ваша светлост? — подмята хапливо Арчибалд. — Никога не съм очаквал да ви чуя да казвате, че един шотландец не бива да се бие срещу други шотландци — насочва вниманието си към мен, сякаш Дейкър е твърде жалък, за да му дава обяснения. — Любов моя, моя кралице, не мога да изоставя онези, които рискуваха всичко за твоята кауза. Лорд Хюм също ще изгуби земите си. Олбъни вече заплаши съпругата му и майка му с хвърляне в тъмница. Не можем да избягаме и да изоставим семействата си.