Червени морета под червени небета
- Автор: Линч Скот
- Серия: Джентълмените копелета #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Червени морета под червени небета». Краткое содержание книги:
Кулата на греха е най-изтънченият, най-прочутият и най-силно охраняваният дом за хазарт на света. Уставът за поведението в Кулата на греха е неписан, но строг като устава на религиозна секта. Съвсем просто и съвсем неоспоримо, ако те хванат да мамиш тук, това означава смърт. Предизвикателство, на което Локи Ламора не може да устои...
.... но перфектното престъпление на Локи ще трябва да почака.
Скот Линч изплита интригуваща и завладяваща история, приказка за безбрежни морета и за вероломни хитрости, за вярност и предателство, за дружба, изпитана в най-критични моменти. Напрегнато действие, изпълнено с вълнуващи обрати и коварни съзаклятия - романът на Линч е безспорен хит и възпламеняващо четиво за всички любители на приключенията и изкусната измама.
— Вятърът духа перпендикулярно на кила — измънка Локи. — И ни удря отстрани.
— А сега иска широк галс.
— Да. — Локи млъкна и отпи от ракията. — Вятърът не духа нито откъм гъза ни, нито право отстрани. Идва от някоя от задните четвъртини, под ъгъл около четирийсет и пет градуса спрямо кила.
— Бива. — Джийн пак прелисти страницата. — Вади компаса. Кой е шестият румб?
— Точно на изток. Богове, това е като вечерите с Окови у дома.
— И за двете си прав. Един румб на юг.
— Ъъ, изток към юг.
— Да. Още един.
— Югоизток изток?
— И още един.
— О, богове! — Локи грабна чашата си и изпи ракията на един дъх. — Югоизток към ходи-си-го-начукай. Стига ти за днес.
— Ама…
— Аз съм капитанът на проклетия кораб — заяви Локи и се претърколи по корем. — Заповядвам да си изпиеш ракията и да си лягаш. — Той се пресегна, придърпа възглавницата върху главата си и след миг вече спеше дълбоко. Но дори и насън връзваше възли, опъваше платна и определяше дължини.
8
— Не знаех, че съм започнал да служа във флотата ви — рече Локи следващата сутрин. — Мислех, че цялата идея е да се избяга от нея.
— Средство за постигане на определена цел, мастер Коста.
Архонтът ги чакаше в личния си залив в Марината на мечовете. Една от личните му лодки (Локи я помнеше от стъклените пещери под Мон Магистерия) беше вързана зад тяхната. Мерейн и половин дузина Очи ги вардеха. В момента тя помагаше на Локи да премери униформата на верарски морски офицер.
Туниката и бричовете бяха в същия тъмносин цвят като връхните дрехи на Очите. Горната дреха обаче беше червеникавокафява, с корава черна кожа, вшита в ръкавите — нещо като предпазители. Единствената кърпа за врат беше тъмносиня, а лъскави месингови емблеми във формата на рози върху кръстосани мечове бяха прикрепени в горния край на ръкавите, точно под раменете.
— Нямам много русокоси офицери на служба, но униформата стои добре — отбеляза Страгос. — До края на седмицата ще ушият още две. — Страгос се пресегна и понагласи това-онова по облеклото на Локи: затегна връзката, намести празната ножница, окачена на колана му. — След това ще ги носите по четири часа всеки ден, да свикнете с нея. Един от моите Очи ще ни обясни каква трябва да е осанката ви и какви любезности и поздрави си разменяме.
— Все още не разбирам защо…
— Знам. — Страгос се обърна към Калдрис, който в присъствието на господаря си бе загубил обичайната си вулгарна дяволитост. — Как се справят с подготовката, морски майсторе?
— Протекторът вече е добре осведомен относно принципното ми мнение за тази мисия — произнесе бавно Калдрис.
— Не питам за това.
— Те са… по-малко безнадеждни отпреди, Протекторе. Мъничко по-малко безнадеждни.
— Става. Имаш още почти три седмици да ги оформиш. Смея да твърдя, че те вече изглеждат по-добре запознати с тежкия труд под слънцето.
— Къде е корабът ни, Страгос? — попита Локи.
— Чака.
— А къде е екипажът ни?
— Налице.
— А защо, по дяволите, съм облечен с тази униформа?
— Защото ми е угодно да те направя капитан от флотата ми. Това означават двете рози над мечовете. Ще си капитан само една нощ. Учи се да носиш униформата непринудено. После се научи търпеливо да очакваш заповеди.
Локи се навъси, отпусна дясната си ръка върху ножницата, а лявата, със свит юмрук, постави върху гърдите си. После се поклони от кръста точно под ъгъла, под който при няколко случая бе виждал да му се покланят Очите.
— Боговете да пазят Архонта на Тал Верар.
— Много добре — рече Страгос. — Но ти си офицер, не обикновен войник или моряк. Кланяш се под по-тъп ъгъл.
Той се обърна и се запъти към лодката си. Очите се подредиха в редици и замаршируваха след него, а Мерейн се залови припряно да съблича униформата от Локи.
— Връщам ви отново под грижите на Калдрис, господа — рече Архонтът, щом се качи на лодката си. — Оползотворявайте добре дните си.
— И кога, в името на боговете, най-сетне ще научим как се навързва всичкото това?
— Всяко нещо с времето си, Коста.
9
След още две сутрини портите се разтвориха широко и пропуснаха лодката на Мерейн в частния залив на Марината на мечовете. Локи и Джийн откриха с изненада, че през нощта до лодката им беше пристанал и истински кораб.