Рицарят тамплиер: Кралство в края на пътя

— Тук сме само трима Фолкунги, от които двамата са млади момчета. Мога да взема мъжете от въоръжената охрана, нали? — попита Арн и получи в отговор потвърждаващи кимания с глава.

Нямаше какво повече да се каже или попита. За по-малко от час петимата от Форшвик подготвиха конете и себе си за битка. Слънцето все още беше високо, когато поеха на път в северозападна посока.

Беше веднага след Рождество Богородично. Дърветата грееха в есенната си премяна от червени и жълти листа. Стъмваше се по-бързо, което пък беше добре дошло за верните на Пророка, защото два дни преди това беше започнал Рамадана. Арн си помисли първо за изключенията, предвидени в Корана в случай на конфликт. Но тази експедиция в действителност нямаше военен характер. Доколкото беше схванал, ставаше въпрос за обикновена екзекуция.

Без заобикалки той попита другарите си мюсюлмани какво мислят за създалото се положение. Отговориха му шеговито, че постите едва започват, времето е необичайно свежо за този период от годината, а и слънцето благосклонно няма да пропусне да залезе, тъй че нямат никакви грижи. Освен това изобщо не рискуват да се изпотят при тази бавна крачка на водачите им. Арн мълчаливо поклати глава и се усмихна. После си помисли, че за щастие през следващите години рамаданът не се пада около Еньовден.

Продължиха да яздят час след здрачаване. Али и Мансур, които сега носеха сини туники над ризниците си, не проявиха желание да спрат, за да пият и ядат. Когато съвсем се стъмни, си направиха лагер за през нощта.

На другия ден, когато слънцето щеше да залезе за трети път след убийството на жената от рода на Фолкунгите, около Ямсеборг се събраха няколко десетки конника. През нощта от високите огради от дъски и колове стражите видяха обръча от многобройните лагерни огньове, препречващ всички пътища за бягство. Над затворените порти, даващи обикновено достъп до двора, четирима стрелци с лъкове с безпокойство наблюдаваха мъжете в сини наметала, сбрали се на хвърлей стрела разстояние, с намерението да потърсят възмездие.

Гермунд Биргерсон, бащата на жертвата, предвождаше всички тези дружини. Едно момче с тъжно лице, цялото в синини, носещо наметка с цветовете на рода на Сванте Снивинг — жълто и черно, стоеше неотлъчно до него.

Арн повика Али и Мансур и отидоха да обиколят оградата. За да победят по-лесно, беше достатъчно да я запалят. Безполезно щеше да бъде да я атакуват на коне. Освен това Арн знаеше, че нямат много време, защото всичко трябваше да приключи преди залез-слънце. Щом се върнаха, той отиде при Гермунд Биргерсон, за да разговарят. Каза му, че е разбрал, че момчето ще наследи Ямсеборг и в такъв случай не бива да го опожаряват. Гермунд му отговори с тъжна усмивка, че сигурно няма да е трудно стражите да бъдат накарани да отворят вратите, ако Арн, легендите за когото бързо бяха обиколили и тези краища, се съгласи да му помогне да ги убеди. Арн обеща да направи всичко, което е по силите му.

— Ти си мъж на честта и всяко друго поведение от твоя страна би ме учудило — изръмжа Гермунд доволен, изправяйки се трудно на крака. — Мятай се на коня и идвай с мен да уредим тази работа възможно най-бързо.