Дяволският квадрат
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Серия: Клуб „Кемъл“ #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Дяволският квадрат». Краткое содержание книги:
— Не, аз го изпуснах!
— Няма значение. Аз ти позволих да стигнеш до него. Не поисках разрешение отгоре, защото бях сигурна, че няма да го получа.
— А какво ще правиш сега? — попита Стоун и се огледа.
— Като начало ще пиша заключителни доклади, което ще ми отнеме около година. В тях ще защитавам незащитимите си действия пред секретна държавна комисия, която ще направи всичко възможно да не ми се размине само с уволнение.
— За затвор ли намекваш?
— Не е изключено.
Стоун остави чашата.
— Имаш ли някакви възможности в частния сектор?
Тя поклати глава.
— Умряла работа. Хората, които наемат такива като мен, са бивши държавни служители. Няма да си мръднат пръста, защото за тях аз ще съм персона нон грата.
— За друго трябва да се безпокоиш — отбеляза Стоун.
— Така е — кимна Фрийдман. — Руснаците знаят какво искахме да направим с Фаут. А след като знаят за него, значи знаят и за мен. Ще се опитат да ме убият — поне за професионално удовлетворение.
— Не ти ли дадоха охрана?
— Никаква. Когато нещата се развият зле, дългогодишната безупречна служба няма значение. — На лицето й се появи тъжна усмивка. — Защо трябва да очаквам нещо друго?
Стоун замълча. Отпи глътка кафе, без да сваля очи от нея.
— Звучи смешно, но това място ще ми липсва — промълви тя и огледа помещението.
— Не звучи смешно.
— Бях шпионка, но същевременно и лобистка, и то добра.
— Сигурен съм.
— Ами ти? — изгледа го Фрийдман.
— Дълго време бях извън бизнеса — сви рамене той. — Сега пак ще бъде същото, но този път завинаги.
— Уийвър няма да ти прости.
— Знам.
— Ще превърне живота ти в ад.
— И това знам.
— Мисля си за някой необитаем остров, където няма да ме открият нито той, нито руснаците.
— Има ли такъв?
— Струва си да потърся.
— Ще ти трябват пари.
— Спестила съм нещичко.
— Аз не съм.
— Искаш ли да ме последваш? — попита тя.
— Не ти трябва такъв багаж.
— Не се знае. Ние срещу света, какво ще кажеш?
— Със сигурност ще те забавя.
— Нещо ми подсказва, че няма да ме забавиш. Двама стари шпиони, потеглили на дълъг път.
— Ти не си стара, Мариса.
— Нито пък ти, Джон.
— Оливър.
Тя стана и се наведе над него.
— Засега бъди Джон.
— Защо?
Мариса се наведе и го целуна.
— Току-що разбих кариерата ти — изненадано каза той.
— Не. Може би ми отвори очите към бъдещето.
Тя се притисна към него толкова силно, че едва не го събори от стола. Лъхна го уханието на парфюма й.
— Обиколил съм целия свят, но никога не съм срещал подобен аромат — промълви Стоун и леко се отдръпна. — Направо ми се замая главата.
— Открих го в Тайланд — усмихна се тя. — Не се продава в Щатите. Приблизителният превод на името му е „Две сърца в едно“ и би трябвало да въздейства на мъжете.
— Така е.
Тя приближи уста до ухото му и прошепна:
— Не отхвърляй предложението ми с лека ръка.
— Не го отхвърлям. Но честно казано, звучи ми абсурдно.
— Нищо не е абсурдно, когато го желаеш достатъчно силно — отдръпна се Фрийдман. — Нима не заслужаваш малко щастие? Мир и спокойствие след всичко, което си преживял?
Стоун се поколеба, после кимна.
— Добре, ще си помисля.
— Това е всичко, което искам, Джон — погали го по бузата тя. — Дълго време чаках да се появи някой като теб. С кариерата ми е свършено, но може би открих нещо, което да я замести.
— Би могла да имаш всеки мъж, когото пожелаеш. Защо избра мен?
— Защото сме еднакви.
Стоун се събуди и се огледа. Намираше се в малкия си дом, проснат по гръб на старото походно легло. Часовникът показваше два след полунощ. Той стана и отиде да си вземе душ. Беше направил необичайно дълга разходка, след като напусна офиса на Мариса Фрийдман. Кръстосва улиците в продължение на часове, докато го заболяха краката. И заспа почти веднага след като се прибра. От изтощение.
Глътна три таблетки адвил, седна на леглото и зачака да отмине тъпата болка в главата му. Две контузии в рамките на броени часове. На двайсет щеше вече да ги е забравил, но сега не беше така.
Може би те са причината за допуснатите грешки, въздъхна той.