От любов към дъщеря ми [calibre 1.30.0]

264

болката стана още по-нетърпима и обхвана и шията ми. Уплаших се, че сърцето ми не е в ред.

В неделя Арни ме откара в градската болница на Кар-сън. Там ме приеха в интензивното отделение. След серия изследвания и рентгенови снимки чух едва ли не с облекчение следната диагноза: възможна дуоденална язва и възпалена жлъчка. Вероятната причина преумора. Останах в болницата пет дни. Предупредих единствено Махтоб, за да знае къде съм. От месеци жадувах за един-едничък ден почивка. Исках да си поема малко въздух и да прекарам няколко часа в пълен покой. Лежах си в стаята, дишах дълбоко и си мислех:

Сега вече ще се насладя на всяка минутка от престоя си тук.

Не беше като в швейцарски санаториум, но почивката ми се отрази чудесно.

Най-много се притеснявах, че десетгодишната Махтоб ще се разтревожи, ако ме види в такова безпомощно състояние, но тя прие случилото се спокойно. По същия начин бе реагирала и след катастрофата, която преживя Джон. Докато ме нямало, готвела, перяла и гладела сама. Дори се беше заела с приготовленията за Но-руз.

А сега ми кажи какво точно се слага на масата помоли ме тя с лист и молив в ръка. Всичко ще бъде готово, като се върнеш.

Радвах се, че Но-руз се беше превърнала в празник за Махтоб.

Още повече се зарадвах, когато ми се обади в болницата и ми каза няколко думи на фарси, въпреки че не обичаше да говори този език пред други хора така ми напомняше колко ме обича и знае колко я обичам и аз.

Бях зле още две седмици след като ме изписаха. Едва сега усетих тежестта на своите четирийсет и пет години. Това усещане ми припомни един неотдавнашен разговор с Махтоб.

Мамо, ти петдесет и коя година си родена? Не можах да сдържа усмивката си и отвърнах:

Какво ще кажеш за четирийсет и коя?

Махтоб ме изгледа с широко отворени очи, после се съвзе от изненадата, целуна ме и снизходително заяви:

Е, аз и така те обичам. Животът продължаваше...

265

* * *

Мнозина мои читатели са ми задавали въпроси, свързани с някои от героите на „Не без дъщеря ми".

Какво стана с Амал, мъжа, който ви помогна да избягате?

Поддържам връзка с Амал чрез трето лице. Той е все още в Иран, верен на думата си: „Няма да тръгна, ако не мога да взема със себе си жена ми и децата."

За щастие не е бил заподозрян във връзка с нашето бягство. Надявам се един ден да се видя с него и неговото семейство някъде по широкия бял свят.

А какво стана с Хелън Балсанян, служителката в швейцарското посолство в Иран, която ви обясни истинското положение на нещата?

Всеки път, когато Хелън Балсанян прекарва отпуската си извън Иран, тя винаги ни се обажда да чуе как сме. Толкова много обича Махтоб, че настоява да разговаря лично с нея, за да е сигурна, че всичко е наред.

Една вечер телефонът иззвъня. Вдигнах слушалката и чух непознат мъжки глас:

Не се тревожете, Хелън ми даде номера ви. « Мъжът се представи, каза, че е ирански арменец, но живее в Щатите.

Вдовец съм и искам да се оженя за Хелън рече той и ми обясни, че Хелън казала на своя кандидат: „Обади се на Бети Махмуди, за да й поискаш ръката ми."