Към небето 2 към звездите
- Автор: Сандерсон Брендон
- Серия: Към небето (Дръзки) #2
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Боевая фантастика
Электронная книга - «Към небето 2 към звездите». Краткое содержание книги:
— Открихме сърцето — съобщи тя. — Влизаме.
Наведе се, за да мине през отвора. Поколебах се за момент, след това слязох след нея. Сърцето ми започна да бие по-бързо, но прожекторите ни показаха единствено малко празно помещение с много нисък таван.
— Браво — разнесе се гласът на Уинзик. — Аланик от УрДейл и Брейд Шимабукуро, вие сте седмата двойка, която се добира до това помещение по време на тренировките.
— И сега какво? — попитах. — Ако бяхме в истински гробокопачески лабиринт? Какво щяхме да намерим?
— Не знаем какво представлява — призна Уинзик. — Никой не се е връщал, след като е влизал зад мембраната. Но ако се появи истински гробокопач, трябва да детонирате оръжието. Животът на милиони зависи от това.
Оръжието. На няколко пъти ни казваха, че то съществува, макар да не ни бяха казвали подробности. Бяхме сигурни, че ако се появи истински гробокопач, ще ни дадат кораби с едно от оръжията, което очевидно бе нещо като бомба, която трябваше да детонираме близо до помещението с мембраната.
— Супер — отговори Брейд на командването. — След като стигнахме тук, значи сме готови. Брейд край. — Тя скочи и се изтегли от стаята през дупката, върна се в помещението с мъха.
Последвах я и изключих линията с командването.
— Готова ли си? — попитах я аз. — Брейд, стигнахме до сърцето само веднъж. Трябва да повторим тази мисия още много пъти.
— И защо? — недоумяваше тя. — Стаите започват да се повтарят; видяхме всичко, което този лабиринт може да ни предложи. По-подготвени няма да станем.
Настигнах я.
— Съмнявам се. Винаги има възможност за още тренировки.
— И ако този лабиринт ни накара да се почувстваме измамно доволни? В истинския всичко е неочаквано. Ненормално, или поне — извън нашата представа за нормалност. Ако минаваме през същите стаи, ще свикнем с тях. Така че, колкото повече се упражняваме, толкова по-зле ще стане.
Когато стигнахме при корабите си, аз се поколебах, замислих се над думите ѝ одеве, че е била бясна. След това, след кратък миг на несигурност, си свалих шлема. Не исках да рискувам микрофонът ми да улови онова, което исках да кажа. Направих го просто за всеки случай.
Брейд се канеше да се изтегли на крилото на изтребителя си, но се спря, когато ме видя. Наклони глава, след това и тя свали шлема. Аз оставих моя настрани, след това ѝ дадох знак да направи същото.
— Какво? — попита тя.
И този път, едва не ѝ казах. За малко да изключа гривната и да ѝ покажа истинското си лице. На това място, пълно с лъжи и сенки, аз едва не ѝ признах истината. Толкова ми се искаше да има с кого да си говоря, да знам, че пред мен има човек, който разбира.
— Ами ако има начин нещата да се променят? — попитах вместо това аз. — Начин да направим така, че към хората да не се отнасят както към теб? Да покажем на Върховенството, че грешат за теб?
Тя отново наклони глава и стисна устни в типичното за дион изражение.
— Там е работата — настоя тя, — че те не грешат.
— Стореното с теб е неестествено, Брейд. Права си била да се чувстваш гневна.
Тя си грабна шлема и го сложи, след това се качи в кабината. Въздъхнах и направих същото. Шлемът беше на главата ми, когато чух следващите ѝ думи.
— Командване полети — заговори Брейд. — Стигнахме центъра, затова ще пробвам оръжието сега.
— Прието — отвърна Уинзик.
Чакай. Какво?
— Брейд! — повиках я аз и погледнах към пилотската ѝ кабина. — Дори не съм си сложила коланите…
Тя натисна копче на конзолата си и от средата на кораба се стрелна лъч. Порази ме като невидима вълна, съедини се не с тялото ми, а с ума ми.
В този момент разбрах какъв е пътят към дома.
31.
Знаех пътя към дома.
Видях го — пътя към Метален рой — толкова ясно, колкото и пътя към скритата пещера, в която бях открила Ем-бот. Също толкова ясно щях да помня и деня, в който татко летя за последен път срещу креляните.
Той беше запечатан в мозъка ми. Бе също като стрела, направена от светлина. Незнайно как имах не само посоката, но и крайната цел. Моят дом. Това оръжие, тайното оръжие, създадено за борба с гробокопачите, не бе каквото предполагах.
— Изпитанието на оръжието успешно — каза Брейд. — Ако това беше истински гробокопач, аз съм сто процента сигурна, че това щеше да го насочи към човешкия резерват на Метален рой.
Някъде в далечината се чуха овации и поздравления. Чух как Уинзик казва на другите правителствени лица, че антигробокопаческата им система действа, че пилотите му са съвършено обучени. Накрая завърши с потресаващо заключение.
— Ако някога гробокопач нападне Върховенството, моята програма ще го изпрати да унищожи хората. Ще се преборим с двете най-големи заплахи във вселената, като ги изправим една срещу друга!