Илиада [bg]

тръгна от стръмната Ида веднага, подобен на ястреб, гълъби диви убиващ, най-бръз от грабливите птици. Лесно откри разсъдливия Хектор, сина на Приама. Хектор бе седнал, сега не лежеше, събираше сили; своите другари позна, а потта му и задухът спряха, [240] че го подкрепяше волята мощна на Зевса всевластен. Бог Аполон далномерец застана до него и рече: «Хекторе, сине Приамов! Защо надалече от всички толкова слаб си приседнал? В голяма беда ли изпадна?» [245] А шлемовеецът Хектор с огромни усилия каза: «Кой си ти толкова мил от безсмъртните, който ме питаш? Или не знаеш, че днеска при корабни кърми ахейски, докато трепех войските, Аякс гръмогласен със камък тежко ме блъсна в гърдите, отне ми кипящата сила? Сметнах, че в същия ден ще отида при мъртвите долу, [250] право в двореца на Хадес, понеже издишвах духа си.». Бог Аполон далномерец отново така му продума: «Хекторе! Имай ти смелост сега, че Кронид ти изпрати горе от Ида помощник до теб да застава във боя — [255] Феб Аполон златомечест — аз, който отдавна със грижа бдях и те бранех, а заедно с теб и високата Троя. Хайде подтиквай ти всичките колесничари да карат своите коне бързоноги към вражите кораби гладки! Аз ще минавам напред, за конете ви ще изравнявам [260] пътя и в бягство позорно ще хвърлям бойците ахейски.» Сила голяма той вдъхна на Хектор, водач на войските. Както жребец, във яхъра запиран на ясли, внезапно скъсва въжето и тичайки, тропа с копита в полето, гордо препуска и често се къпе в реката пенлива, [265] все нависоко си вдига главата и грива развява върху плещите си мощни, уверен във своята хубост, живо краката го носят в желани лъки за конете; също тъй Хектор раздвижи нозете си и коленете, в боя подтикваше своите, понеже чу божие слово. [270] Както и псета ловджийски и дръзки мъже от селата дива коза или пъргав елен виторожец подгонват — само скала недостъпна и гъста гора ги запазват, щом е решила съдбата до тях да не стигнат ловците, — пътем при ловния викот и лъв гъстогрив се показва, [275] в бягство обръща той всички, макар и в лова устремени; тъй непрестанно данайци преследваха вкупом троянци, удряйки с мечове звънки и с копия медни, двуостри. Ала когато видяха, че Хектор в редиците влиза, в ужас изпаднаха всички, душата им слезе в петите. [280] В миг пред ахейци така произнесе Тоант Андремонов, пръв етолиец по храброст и опитен с копие яко, сръчен и в бой ръкопашен; малцина ахейци в съвета бяха от него по-горе при спор с речовити младежи. Благонамерен към тях, заговори със думи такива: [285] «Горко ни! Чудо голямо аз виждам с очите си тука: Хектор отбягна смъртта и отново пристигна във боя. Всеки от нас се надяваше много, че той е загинал, смъртно сразен от ръцете на вожда Аякс Теламонов. Някой безсмъртен измъкна и после спаси от погибел Хектора, в бой подкосил коленете на много ахейци. [290] Смятам, че тъй ще се случи и днеска. Без помощ на Зевса високогръмец напред не излиза той, с мощ преизпълнен. Всички ний нека постъпим тъй, както сега ще предложа. Да наредим на войската към кърмите тя да отстъпи. [295] Ние, които се смятаме с гордост най-храбри ахейци, тук да останем, дано да отблъснем при среща героя с нашите копия. Вярвам, макар да е много разпален, няма да смее да влезе сред гъстия строй на данайци.» Тъй каза. Те го послушаха, бяха със него съгласни. Всички водачи, начело с Аякса и с Идоменея, [300] с Тевкра, със Мегеса, равен на Арес, и с вожд Мериона, почнаха да се приготвят за боя, най-храбрите сбрали, за да пресрещнат троянци и Хектор. Назад се оттегли цялата друга войска към ахейските кораби черни. [305] Първи троянци нападнаха дружно със Хектор начело, крачещ широко, а Феб Аполон пък вървеше пред него, с облак покрил раменете си, носещ опасна егида, бурна, искряща и цяла космата, която ковачът Хефест предаде на Зевса да всява сред смъртните [310] бягство. С тази егида в ръцете Феб тръгна да води войските. Вкупом аргийци ги чакаха; вик се понесе пронизен мигом от двете страни, смъртоносни стрели полетяха; копия гъсто запратени все от ръце дръзновени, много попадаха право в телата на смели младежи, [315] много летяха встрани и не стигаха бялата кожа, щръкваха вбити в земята, ламтящи за плът ненаситно. Докато Феб Аполон с неподвижна егида стоеше, люто громяха стрелите и гинеше вече войската. Щом във лицето направо съзря бързоконни данайци, [320] Феб я раздвижи, провикна се грозно, духа им в гърдите силно смути и забравиха своята храброст кипяща.