Право на милосърдие

— Не, разбира се — усмихна се в отговор Харди. — Греъм ми плаща, но не мисля, че е уместно да говорим за това без неговото съгласие…

— Разбира се — енергично кимна Лелънд. — Не бих си позволил подобно нещо.

На вратата дискретно се почука, после в трапезарията се появи келнер. В ръцете си държеше голяма сребърна купа с прозрачно и тъмно на вид консуме, което ловко разсипа по чиниите.

Лелънд го изчака да излезе и едва тогава опита супата. Не направи никакъв коментар, вероятно защото беше наистина превъзходна: тъмна и гъста, с отлично балансирани съставки. Най-добрата супа, която е опитвал в живота си, призна на глас Харди.

— Благодаря — кимна на комплимента Лелънд. — Наистина не е лоша… — От лекото свиване на раменете му се долови въпроса „Че каква друга може да бъде?“. След това се върна на темата Греъм — точно там, откъдето я бяха прекъснали — темата за парите: — Хелън би желала… Всъщност ние бихме желали да помогнем финансово…

— Не зная дали… — започна Харди, но домакинът му попречи да продължи.

— Позволих си да взема мнението на нашите юристи в банката, според което затруднения от етически характер не би трябвало да има — вдигна ръка той. — Доколкото ги разбирам, вие сте свободен да приемете заплащане от всякакви източници, стига да е ясно, че Греъм е ваш клиент и вие защитавате неговите, а не нашите интереси. Вярно ли е това?

— Не всеки ден ми се случва да отговарям на подобни въпроси — засмя се Харди. — Но това, което казахте, звучи съвсем справедливо. За всеки случай ще проверя как стоят нещата и ще ви уведомя. Освен това бих искал да поговоря по този въпрос и с Греъм.

Този път Хелън беше тази, която докосна ръката на съпруга си. Явно това беше някакъв таен код, който предшества поредната атака.

— Точно това искаме и ние — рече тя. — Нали, Лелънд?

— Разбира се. — Пауза. — Естествено…

Харди изпита чувството, че Лелънд Тейлър не е от хората, които често казват „разбира се“. Но може би грешеше, може би му влияеше особената обстановка в този дом.

— Много добре — кимна Хелън. — А сега, господин Харди, бихме искали да чуем как възнамерявате да процедирате…

— Логично — кимна Харди. — Страхувам се обаче, че е твърде рано. Още не съм запознат в детайли с уликите и доказателствата, а това означава, че казаното от мен тук и сега може би ще претърпи промяна…

— Това можем да го разберем — кимна Лелънд. Вече работеха като напълно синхронизиран екип. — Но планът ви едва ли ще бъде много далеч от изтъкване здравословното състояние на Сал и близостта му с Греъм, особено през последните дни от живота му, нали? Виждам, че поклащате глава. Не сте ли съгласен?

— На практика аз съм съгласен, но Греъм не е — отвърна Харди.

— Какво искате да кажете? — втренчено го погледна Хелън.

— Той твърди, че не е бил там и няма нищо общо със смъртта на Сал.