Призована от сенките
- Автор: Ченс Карен
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Призована от сенките». Краткое содержание книги:
Видът на зомбито със сиво лице и отпусната долна челюст, мръщейки се под пулсиращия, кървав мозък разтърси хората по близките маси. Няколко от тях скочиха с писъци и колективно се заблъскаха, събаряйки столовете, опитвайки се да излязат навън. Другите клиенти, които бяха далече, за да видят пълната картина, започнаха да ръкопляскат, мислейки си, че това е част от представлението. Чудех се дали все още мислеха така, след като Елвис се наведе да опита аперитива и започна да се оглежда за основното ястие.
— Каси!
Слабо, като ехо на ехото, чух гласа на Били. Огледах се наоколо, но не го видях никъде в пандемониума.
Марлоу ме задърпа назад, но моят еквилибриум не се обърна и загубих равновесие. Сграбчих масата, опитвайки се да се задържа, докато Елвис хващаше дръжката на кофата. Дейно изкрещя и сграбчи своят дар, започвайки ожесточена борба. Навсякъде по плота се разхвърча кръв, който представляваше стъкло, поставено върху хилещата се тики глава. Съсиреци коагулирана кръв пръскаха красивата рокля на Франсоаз и аз инстинктивно взех кърпичката, за да я почистя, но бях спряна от ядосания вампир.
— Забрави това! — Марлоу лекичко ме разтърси. — Трябва да се махнем оттук!
Посочих потока от магове, който се изля през вратата.
— Как?
— Можеш ли да се пренесеш?
Осъзнах изведнъж, че вече нямаше друга причина да не използвам силите си. Дали ми харесваше или не, аз бях Пития. Кимнах, но преди да си представя улицата пред казиното, чух отново гласът на Били и той звучеше отчаяно.
— Били! Ела тук!
— Какво става? — настоя Марлоу.
— Тихо!
Беше ми трудно да чувам и без неговото мрънкане в ухото ми. Били беше казал нещо друго, но го бях пропуснала.
— Били! Не мога да те чуя!
— Не се пренасяй! Заседнал съм тук!
— Той каза, че е заседнал — уведомих Марлоу.
Точно когато блондинката се освободи от своя пазач и се приближи, за да бъде по-близо до своя идол. Един гард я пресрещна и в опитите си да се освободи тя се блъсна в мен. Загубих равновесие и паднах, точно когато една огнена топка, изпратена от един от маговете, прелетя над главата ми, като ме избегна на косъм и подпали жакета на Марлоу, преди да разруши тики-бара. Той свали дрехата по-бързо, отколкото можех да мигна, след което се огледа наоколо ужасено за место, където можеше да я хвърли безопасно. Магическият огън гореше като фосфор, така че възможностите бяха ограничени. Той реше проблема, като я хвърли там, откъдето бе дошла, като тя изпращя в магическите щитове на маговете. Марлоу не изглеждаше да е наранен, но зъбите му се бяха показали, а очите му бяха яростни.
— Скоро тук ще стане много горещо, Каси. Не мога да измисля по-добър момент, в който да ни махнеш оттук. Призракът може да се присъедини към нас по-късно.
Били трябва да беше чул това, защото започна да бръщолеви като луд. Не можах да разбера повечето от това, което казваше, но схванах смисъла.
— Били каза да не се пренасям.
Марлоу изглеждаше скептичен, но явно моето изражение го предупреди да не спори.
— Стой тук. Трябва да направя нещо — каза той внезапно, преди да изчезне сред вихър от цветове.
Останах да лежа под масата, за да избегна паникьосаната тълпа. През прозрачния плот на масата можах да видя, че блондинката най-после бе проправила пътя си към своя идол, а по лицето й бе изписана страст. Можех само да си помисля, че или е пияна, или е тотално сляпа, защото обектът на нейното обожание изглеждаше ужасяващо страшен. Блестящите очи, пулсиращият мозък и лигавещата се уста явно не й правеха впечатление и тя се спусна към него точно, когато Дейно се премести и блъсна кофата надалеч. Силата на движението предизвика изливане на съдържанието на кофата върху жената, измокряйки я от главата до петите, а нещо подобно на парче черен дроб се намести върху бюста й.
Тя изкрещя, което беше възможно най-лошата реакция, защото привлече вниманието на зомбито. То игнорира Дейно, която крещеше на непознат език и размахваше празната кофа над главата си. Вместо това той се впусна към окървавеното момиче.
Казанова се опитваше да евакуира салона и да отклони битката от нормалните хора.
— Докарайте проклетите бокори тук! — чух го да крещи, точно когато трима мъже от охраната се хвърлиха към Елвис.
Той падна на окървавения под на около ярд от мен, заедно с жената под него. Където и да бяха вуду магьосниците, които обикновено контролираха нещата, изглеждаше така, сякаш те нямаше да са достатъчно бързи, за да предотвратят жената да стане среднощната закуска на зомбито. — Помогнете й! — извиках на Греите.