Призована от сенките
- Автор: Ченс Карен
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Призована от сенките». Краткое содержание книги:
Енио нямаше нужда от втора покана. За секунда тя се превърна от стара жена в другото си аз, покрита със собствено покривало от кръв. Вероятно то съдържаше останки от всеки враг, който тя някога беше победила и успя да привлече вниманието на зомбито. Тя го изправи на краката му, въпреки че върху него бяха увиснали трима човека от охраната. Той не пусна жената, а я обгърна с ръцете си и започна да се клатушка след новата си жертва.
При ужасения ми поглед Пемфредо отскубна момичето и я бутна към Дейно, преди да скочи върху гърба на зомбито. Той просъска, когато тя започна да дълбае в отворения му череп, изхвърляйки парчета от мозък. Енио стоеше извън обсег, като примамваше клатушкащото се същество на зигзаг между масите, докато сестра й продължаваше импровизираната лоботомия.
Марлоу се появи до лакътя ми, с разрошена коса и обгорени панталони, но иначе не беше ранен. Сграбчих ризата му с двете си ръце.
— Кажи ми, че имаш план!
— Има капак под сцената, само трябва да сме сигурни, че никой от маговете няма да ни види, когато минаваме през него.
Не мислех, че това ще е голям проблем. Зомбитата не бяха добри в бойните техники, но бяха изключително издръжливи. Докато Марлоу говореше, един маг вкара цялата си ръка в стомаха на келнера, но въпреки че юмрукът му излезе от другата страна, това дори не забави зомбито. От друга страна Елвис или се беше уморил или бе загубил концентрация и бе забравил какво правеше, защото беше спрял на няколко маси по-далеч. Енио и Пемфредо го бяха изоставили заради маговете, като бяха оставили Краля на милостта на новопристигналите гардове.
Казанова се хвърли в центъра на тълпата.
— Какво чакате вие двамата? — изпищя той по доста непривлекателен начин. — Тръгвайте!
— Ще проверя изхода и ще се уверя, че там няма изненади — каза Марлоу, промъквайки се през тълпата. Започнах да го следвам, когато по пътя си бях спряна от доста неприятна гледка. Абсолютно побеснелия Приткин беше застанал до димящите останки на бара и сканираше стаята. Яркочервените панталони на Марлоу явно бяха привлекли погледа му, защото той се бе втренчил в него, а след това и в мен.
О-о.
Казанова проследи посоката на погледа ми и каза нещо малко по-силно. Той ми хвърли панически поглед.
— Мирча ми заповяда да ти помогна, но всичко си има граници! Да заключа мага в офиса, докато се възстанови, е едно, но не мога да го нараня. Не и дори ако ме прободат заради това!
Втренчих се в него.
— За какво говориш?
Не получих отговор, защото няколко мага бяха пробили линията на неживите и се бяха насочили към нас. Той махна към своите охранители, половината от които бяха вампири, да има препречат пътя и тръгна, за да ги последва, но аз го сграбчих за ръката.
— Кога говори с Мирча?
— Обади се преди няколко часа след като беше направила своята малка сензация в МАГИЯ. Попита дали сме говорили и какво сме обсъждали. Казах му. — Той видя изражението и неговото стана още по-раздразнено. — Наистина ли очакваше от мен да излъжа? Може да служа на двама господари, Каси, но се опитвам да го правя добре.
С тази загадъчна забележка, той изчезна, оставяйки ме да се оправям сама с Приткин. Прецених дистанцията до сцената и вече знаех, че няма да успея. Масите, които не бяха изгорели, бяха преобърнати, а някои бяха започнали да се втечняват поради множеството заклинания, като от тях тръгваха множество реки от разтопено стъкло във всички посоки. Нямаше какво друго да направя; въпреки съпротивата на Били, трябваше да се пренеса. Призовах силата си, но не се получи. Нямах представа дали това имаше нещо с портала, който беше разбъркал мозъка ми или с вида на Приткин, който изглеждаше така, сякаш е минал през ада. И в двата случая бях прецакана, ако не успеех да се концентрирам.
Усетих нещо върху рамото си и се обърнах, за да намеря доволната Дейно. Нейните сестри бяха заети с това да се бият с маговете воини и бяха изключително доволни от това, но тя беше застанала до мен като придатък. Тя все още имаше вид на трезвена, полупобъркана фенка, която ме побутваше.
— Рожден ден! — каза тя щастливо, явно доволна, че може да намери някакъв заместител на унищожения си подарък. Поклатих глава отривисто. Човешкото жертвоприношение не беше в списъка ми с желания.
— Знаеш ли защо мумиите не си взимат отпуска? — Един приглушен глас ме попита изпод кърпичката на Марлоу. — Страхуват се, че ще си починат и отпуснат.