Призована от сенките
- Автор: Ченс Карен
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Призована от сенките». Краткое содержание книги:
— Да се движа къде? Ти каза, че сме заобиколени.
— Казанова отиде да организира отвличащи вниманието маневри, но за в момента всичко, което можем да направим, е да седим мирно. И да си поръчаме питие — добави той, докато аз се опитвах храбро да не забеля очи. — Обикновено алкохолът помага в такива случаи.
Кимнах, но неговите думи ми направиха по-малко впечатление, отколкото малката глава в средата на масата. Тя беше свършила да говори с бара и сега си тананикаше музиката, което беше почти като номера с вентрологията. Хрумна ми, че нормалните туристи сигурно си мислеха, че вътре има скрит някакъв вид микрофон, който приемаше техните поръчки, но аз знаех истината. Бях виждала такова нещо и преди.
Ние бяхме в зомби бара на Данте — познат като този на звездите, поради отвратителната украса и първокласните, загинали трагично, артисти. От предишния си опит знаех, че изложените глави са фалшиви, но не и по начина, по който си мислеха туристите. Те бяха омагьосани копия, изработени така, че да изглеждат като истинските такива, чиито изсъхнали останки бяха окачени между две издялани дървени маски зад бара. Носеше се слух, че тази е принадлежала на един комарджия, който много неразумно не си бил платил дълга. Бях го чула как предупреждава един човек, че да играеш хазарт в това казино, няма да ти донесе печалба, а най-много една „малка глава“.
Жената, която беше хвърлила каишката, приятно закръгленичка блондинка, вдигна реквизита си от пода и хвърли на Марлоу злобен поглед. Тя стоеше до сцената и размахваше финото парче дантела подобно на носна кърпичка, но очите на Елвис бяха прекалено изцъклени, за да забележи това. Лицето му беше с цвета на плесен, а смолисточерната му перука се беше килнала надясно, разкривайки линия от зеленикавобяла плът над лявото му ухо. За щастие той пееше „Обичай ме нежно“, която нямаше нужда от толкова движения. Може би, въпреки всичко перуката щеше да издържи нощта.
Главата спря да си тананика, когато песента свърши и завъртя очите си към мен.
— Чувала ли си за комедианта, който беше на върколашкото парти? — попита тя словоохотливо. Марлоу и аз я игнорирахме. — Направо ги е зашеметил!
Един келнер зомби, облечен в хавайска риза, която беше в разрез със сивата му кожа, и бермудски шорти, които разкриваха сбръчканите му крака, си проправяше път покрай масите към нас. Наблюдавах го как се приближава и осъзнах, че въпреки че не бях обърнала внимание, че мартинито ми е свършило, Марлоу беше поръчал едно за мен. Алкохолът изглежда помагаше на главата ми, но не и на настроението ми, което с всяка секунда ставаше все по-мрачно. Имах добра причина за това: Томас беше прав, проклятието все още беше там.
Това отвратително напрежение се беше върнало. Можех да го почувствам, блестяща нишка, излизаща от мен, минавайки през пустинята и стигаща до МАГИЯ. Опитах се да подсиля щитовете си, но блестящите нишки минаха направо през тях. Но поне този път липсваше унищожителната болка. Може би това, че бях станала Пития, ми носеше някакво предимство или може би заклинанието имаше нужда от време да компенсира новото ниво на силата ми. Във всеки случай бях доволна за отдиха.
— Къде са другите? — попитах аз. Били можеше да ни бъде от истинска полза, уведомявайки ни, когато отрядите на Кръга приближаха.
— Не съм виждал феята или момичето. Но магът скочи през портала с теб — каза Марлоу, държейки под око шестте фигури, които стояха от двете страни на входа. Те всички носеха дълги кожени шлифери, за които беше прекалено горещо дори и при работещите климатици. Палта, които изглеждаха точно като тези на Приткин. Сега забелязах, че има още няколко, които бяха до малкия страничен изход. — Пратих го в безсъзнание и го заключих в задната стая.
— Това няма да го задържи дълго.
— Каси, ако ние се задържим тук достатъчно дълго, той ще е най-малкият ни проблем.
Келнерът постави мартинито на масата заедно с малка чинийка с маслини. Марлоу взе мартинито, оставяйки ми само един кокосов орех, издълбан така, че да прилича на една от сбръчканите глави. Пина коладата вътре вероятно имаше някакви остатъци от ром, аз въздъхнах и така или иначе я изпих.
— Окей, а какво стана с гатанката — промърмори главата. — Кой е най-добрият път към вампирското сърце? — Тя замълча за няколко секунди. — През ребрата му.