Призована от сенките
- Автор: Ченс Карен
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Призована от сенките». Краткое содержание книги:
— Прекъсни ме отново, маг, и ще имам живота ти за вечеря — предупреди кралят. Неговият глас не остави никакво съмнение, че го мислеше. Приткин се спря.
Местех поглед между яростното лице на Приткин и заинтересуваното такова на Марлоу.
— Какво пропускам?
— Кодексът е първият текст, да кажем, ако така ти харесва повече, на които са базирани всички съвременни магии — информира ме Марлоу. — Мерлин го е създал, отчасти от собствената си дейност и отчасти от неговите проучвания по достъпните магически текстове по онова време — много от които днес са загубени за нас. Той се страхувал, че това знание ще бъде изгубено, ако някой не ги събере за бъдещите поколения. Но легендата казва, че имаме само половината от неговата работа, че има оригинален втори том. — Той погледна краля. — Дори и все още да съществува, от каква полза може да бъде то за теб? Човешките магии не действат тук.
— Някои действат — отговори кралят уклончиво. Той се опитваше да изглежда така, сякаш разговорът го интересува слабо, но не успяваше. Неговите огромни очи бяха изпълнени с възбуда, а бузите му на къдравата брада се бяха зачервили. — Мерлин е разделил своите заклинания на две части за по-голяма сигурност. Самите заклинания са в първи том, контразаклинанията — в том две. Повечето контразаклинания са открити чрез опити и грешки през годините, с изключение на странните такива, като твоето проклятие например. Искам…
Моят ум се затвори при магическата дума.
— Казваш ми, че Кодексът съдържа заклинание, с което да се премахне проклятието?
— Казва се, че съдържа контразаклинания на всяко едно от тези на Мерлин. Той е изобретил dutracht, така че трябва да е там. — Той ме погледна хитро. — Това достатъчен подтик ли е, пророчице?
Сложих на лицето си безизразна маска и се надявах, че е по-добра от неговата.
— Може би. Но не виждам как мога да ти помогна. Ако книгата е загубена…
— Ти Пития ли си или не? — изрева той, разтърсвайки покрива. — Върни се назад във времето и я намери, преди да изчезне!
Реших да използвам желанието, изписано на огромното му лице, и направих бърз ход.
— Мога да опитам — съгласих се аз. — Но цената, която ми предлагаш, е прекалено ниска. Какво друго ще дадеш?
Приткин изруга и скочи към мен. Неговото лице беше кърваво червено и изглеждаше така, сякаш ще му се пръснат вените. Томас направи крачка напред, но Марлоу се хвърли като неясно петно и го хвана за гърлото. Видях безпомощност в разярените зелени очи. Щях да говоря по-късно с Приткин, опитвайки се да му обясня всичко, но сега не беше моментът. Кралят изглеждаше така, сякаш обмисляше дали да не прибави Приткин към вечерното си меню, но аз го прекъснах.
— Ние се договаряме, Ваше величество, и нямаме много време. Махнах към портала, който бе започнал да блести в светло, истинско синьо.
— Какво искаш? — попита той бързо.
След години наблюдение на Тони в договарянето, това беше прекалено лесно.
— Трябва да намеря един вампир — казах му. — Казва се Антонио, макар че може да използва и друго име. Казаха ми, че е някъде във Феерия. Освен големът искам местоположението на Антонио и достатъчно помощ от ваша страна, за да го заловя. — И всеки, който е с него, добавих тихо. — И убежище за Томас, тук във вашия двор, за толкова дълго, колкото има нужда.
— Животът на голема и убежището са лесни — каза кралят — но другото… — Той се отдалечи бавно. — Познавам вампира, който търсиш — добави той накрая. — Но да го намериш, ще е трудно и опасно.
— Както и намирането на книгата — изтъкнах аз.
Той се поколеба, но цветът в края на спиралата беше започнал да става пурпурен. Той нямаше време, а аз бях единственият, който можеше да му достави книгата, която той толкова отчаяно желаеше.
— Дадено. Донеси ми книгата и ще имаш твоя вампир.
Кимнах и тръгнах напред, за да се сблъскам с Били, който отстъпваше.
— Аз… аз трябва да преосмисля това — бръщолевеше той — Ще хвана следващия автобус.
— Какво не е наред с теб? — попитах аз.
Лицето му беше бяло, а ръцете му описваха обезпокоителни движения във въздуха.
— Какво ако загубя тялото си, когато се върна? Тъкмо го намерих, Кас!
— Преди известно време се тревожеше какво ще стане, ако трябва да останеш.
— А сега се притеснявам за това какво ще се случи, ако тръгна! — Той изглеждаше ужасен. — Не можеш да разбереш какво може да е там!