Призована от сенките
- Автор: Ченс Карен
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Призована от сенките». Краткое содержание книги:
Кимнах. Греите бяха моя отговорност, но можеха да почакат своя ред. Не бях сигурна дали вече щях да мога да се пренеса или не и не можех да измисля нищо относно Били. Започнах да пълзя, но бях спряна от желязна хватка за крака ми. Приткин беше изпълзял изпод масите с едната си ръка, а с другата ме държеше за крака. По дяволите.
— Каси!
Подскочих при познатия глас и забелязах как къдравата глава на Марлоу се подаде изпод останките на сцената. Не можах да си представя какво още прави тук. Имаше огън навсякъде, а вампирите се възпламеняваха толкова лесно, колкото и запалителните течности. Той ми махна да се дръпна от пътя и аз го направих без въпроси. Погледнах назад навреме, за да видя как Приткин бе повдигнат от земята от невидима ръка хвърлен през прекатурените маси, близо до основната битка. Марлоу ми кимна да се присъединя към него, но нямаше никакъв път натам. Парчета горяща зелена коприна валяха навсякъде по сцената, създавайки минно поле от магически огън. Това за мен беше толкова опасно, колкото и обикновеният огън за маговете. Не можех да рискувам.
Огледах се наоколо бързо, но нямаше други опции. Боят, който се водеше зад мен, изключваше окончателно главния изход, задната стая беше без изход, а страничните изходи бяха изпълнени с пламъци там, където огнените топки бяха се разбили в бамбуковите завеси, подпалвайки тях, както и половината стена. Без да имам друг избор, направих единственото нещо, което можех и се протегнах отново за силата си.
Този път тя се отзова, бушувайки под върховете на пръстите ми, сякаш някой бе отворил шлюз. Приткин изскочи от купа маси, с протегнати ръце, аз се паникьосах и се пренесох без никаква посока в ума си. Всичко, за което си мислех, бе да намеря Мира. Където и да ме отведеше това, щеше да е по-добре, отколкото да се мотая тук, докато Данте се превръщаше в олицетворение на името си.
Този път нямаше разтърсващо костите приземяване — само обикновеното притъмняване на горящата сцена, докато не изчезна напълно, за да бъде бавно заместена от много тъмна уличка. След около минута очите ми се адаптираха достатъчно, за да различа огромна сграда с един знак, който съобщаваше, че това е Лицейския театър. Не знаех кое време е — улицата беше празна, но можеше да е полунощ до близо до зазоряване.
— Мисля, че си сама — каза Мира зад мен.
Обърнах се, ръцете ми започнаха да треперят несъзнателно при звука на този самодоволен, детински глас. Две ками полетяха точно към нея, но тя стоеше необезпокоявана точно там, по средата на улицата. Секунда по-късно осъзнах защо, когато моите оръжия полетяха към мен. Те не ме нараниха, но ме удариха с достатъчна сила, за да ме съборят на колене и ме изпратиха назад по дължината на тази мръсна уличка. Мира вдигна ръка. Блестяща гривна, много подобна на моята, беше провесена китката й. Само че там, където моята имаше ками, нейната имаше вградени щитове.
— Подарък от някои мои нови приятели. За да вдигнем напрежението.
Изправих се на крака.
— Наистина ли вярваш в това?
Тя се ухили.
— Добра забележка. — След това лицето и се промени, когато ме огледа по-добре. — Е, успяла си да завършиш ритуала. Поздравления. За съжаление царуването ти е обречено да бъде най-краткото в историята.
Аз също я огледах добре. За първи път беше решителна. Имаше смисъл, като се имаше предвид, че последния път беше нападната, докато бе под формата на дух. Реших, че това не правеше очите й да гледат по-малко зловещо.
— Отговори ми на едно нещо — казах уморено. — Защо винаги в Лондон? Защо 1889? Започна да става досадно.
— Събранието ще се проведе в Лондон тази година — отговори Мира, някак си сладко любезно. — Това е заседание на Сената, което се провежда само два пъти годишно.
— Знам това!
— О, разбира се. Все забравям, че си израснала във вампирското царство, нали? Е, тогава най-вероятно знаеш също и това: Сенатът обикновено заседава в Париж, но ще пътуват до Лондон тази година, за да разплатят стари дългове. Отнякъде им е дошла идеята, че престъпленията, съобщени по вестниците като „Работата на Джак Изкормвача“, са в действителност извършени от Дракула. Той избегнал тяхната версия на убежище малко преди да започнат, така че изглежда логично.