Призована от сенките
- Автор: Ченс Карен
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Призована от сенките». Краткое содержание книги:
— Това какво общо има с мен или с Мирча?
Мира изглеждаше напълно доволна от себе си.
— Всичко. Мирча и вампирът от Северноамериканския Сенат, изпратен, за да му помогне…
— Августа.
— Да. Те доказаха, че престъпленията са дело на човек, хващайки мъжът, който нарича себе си Джак.
— И Джак беше наказан. — Видях го лично, от първа ръка.
— Да, но изглежда Джак убива за забавление в опит да впечатли Дракула, опитвайки се да си спечели място в неговия дом. Така че Сената обвинява Дракула за това, което се е случило.
— И го искат мъртъв.
— Най-после започна да го схващаш! — Мира плесна с ръце одобрително. — Мирча успя да убеди Европейския консул да му даде няколко дни, за да намери и залови брат си, преди да са взели драстични мерки, но не всички са съгласни с това решение. Изглежда, че Дракула си е създал врагове през годините.
Имах ужасното чувство, че съм чувала тази история и преди. И тя не завършваше добре за Дракула. Няколко сенатора с дълга памет го бяха линчували една мъглива нощ в Лондон. Тази нощ.
— Планират да го убият.
Мира се засмя.
— Те го убиват и това е част от времевата линия, която ти толкова пазиш, Каси. Само че този път, с малко помощ от мен, Мирча ще го намери преди те да са го направили. И нещо ми подсказва, че те няма да се колебаят да отведат вампира ти, ако той застане между тях и отмъщението им.
А той щеше да го направи. Мирча прекара дълги години, организирайки да стана Пития, за да спаси един брат. Не можех да си го представя да стои настрана, докато другия бива убит.
— Достатъчно просто е, Каси — каза Мира пламенно. — Искаш тази позиция? Не е проблем. Просто бъди по-добра от мен.
Тя изчезна в същия момент и аз бях ударена отзад. Отново ударих земята, този път с лицето си. И все пак не беше тази причината да извикам. Проклятието определено все още беше там и не беше променило мнението си за Джон Приткин. Въз основа на болката, която се прехвърляше от моето тяло към неговото, се обзалагам, че проклятието беше объркало гнева със страстта. Магът беше прекалено мъжествен, за да закрещи като малко момиченце, но ме пусна достатъчно бързо. Обърнах се, за да го видя да лежи на тротоара, изглеждайки замаян. Той направи опит да ме последва веднага, но аз не взех много на сериозно този факт. Вероятно просто е чакал да се възстанови. Вероятно е бил достатъчно наблизо, когато се преместих във фургона за пътя. Страхотно.
— Няма да ти позволя да го направиш — прошепна той. — Без значение каква е цената!
В този момент изненадващо, но бях благодарна на проклятието, защото той изглеждаше наистина смъртоносен. Но само, защото той не можеше да ме докосне, не означаваше, че бях в безопасност. Той все още можеше да ме застреля и да не почувства нищо. Реших да се измъкна от там преди това да му хрумне и на него.
Разбих един от прозорците на театъра и се вмъкнах вътре, придобивайки нов респект към крадците. Порязах ръката си, разкъсах роклята си и почти изкълчих рамото си, но се справих преди Приткин да успее да ме последва. За нещастие не го направих тихо.
— Какво си имаме тук? — Гласът на Августа прозвуча в ухото ми, само секунда преди да стъпя на краката си и да се устремя към стената. Слаба ръка със сини вени ме задържа там без усилие. Тя оправи гънките на синята си вълнена пола с няколко первания на китката. Имаше сложен дизайн с черни панделки в около края, което се съчетаваше с ширитите и брошката в предната част на роклята.
— Хубава рокля — изграчих.
— Благодаря. Твоята също. — Те ме огледа. — Това е Фей, но ти… — Тя ме стисна леко и зрението ми започна да се замъглява. — Ти не си.
Не прекарах много време в обмисляне на възможностите. Августа можеше да прекърши врата ми с по-малко усилия, отколкото аз щях да използвам, за да пречупя клонка. Не можех да се бия с нея, но можех да я използвам. Приткин щеше да е много по-малък проблем, ако имах силата на Аугуста на моя страна.
Не харесвах притежанията; те ме караха да се чудя и да се чувствам леко омърсена. Това не беше изненадващо преди това, без значение как бих могла да ги оправдая, че бяха нарушение. Планувах да ги избягвам в бъдеще, ако беше възможно, но не и с цената на живота си. Единствения въпрос беше, можех ли да го направя?