Призована от сенките
- Автор: Ченс Карен
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Призована от сенките». Краткое содержание книги:
— Били! Нямаме време за това! Ти вече си минавал през портал, за да дойдеш тук!
— Да, и виж какво стана! Помисли, Каси!
Нямах ни най-малка представа за какво говори и не ми беше даден шанс да разбера.
— Минавай през портала, останко — каза феята. — Нямаме нужда от твоя вид тук.
Внезапно замазано петно се появи пред нас и се устреми към портала и едва успях да разпозная Франсоаз, преди да изчезне. Кралят изкрещя от ярост.
— Доведете я обратно! — нареди той.
Малката фея извади своя меч. Предвидих какво може да направи това нещо, но Били не успя и дори не се насили да се отдръпне. Мечът проникна в стомаха му, той падна на колене, след което мечът бе издърпан. Успях да видя шокът в неговите очи и след това вече го нямаше. Феята се втурна в портала след него, техните проблясвания бяха толкова близо едно до друго, че почти изглеждаха като едно.
Обърнах се и видях, че Приткин е паднал на колене, а Марлоу беше зад гърба му. Аз тръгнах, за да се намеся, когато той внезапно удари вампира в слепоочието, а с лакътя си го удари в ребрата. Марлоу го пусна и залитна назад, точно във вихрушката. Приткин остана долу за секунда, с ръка на нараненото си гърло, опитвайки се да си поеме отново въздух. От неговото задъхване можеше да се съди, че захватът на Марлоу е бил близо до задушаването.
— Каси, трябва да тръгваш — каза нетърпеливо Томас. Той спря, изражението му беше смесица от нежност и болка. — Опитай се да не те убият.
— Да. Ти също.
Предпочитах да имах време да кажа довиждане, но такова нямаше. Целунах го набързо, затичах се и се гмурнах във водовъртежа от цветове. В последната секунда Приткин се гмурна след мен. Имаше проблясване на светлина, след това друга, след това само чернота.
Тринадесета глава
Дойдох на себе си, защото някакъв силен шум отекваше в главата ми. Осъзнах три неща едновременно: бях отново в Данте, шумът идваше от огромни тонколони, представляващи огромни глави тики, а Елвис изглеждаше доста неестествено — дори и за мъртъв човек. Премигнах, а Кит Марлоу пъхна питие в ръката ми.
— Опитай се да изглеждаш нормално — промърмори той, когато Елвис отново започна да припява „Jailhouse Rock“.
Огледах се наоколо смаяно, но открих, че е трудно да се концентрирам в нещо друго, освен върху огромния мъж с бели пайети, който се полюшваше по начин, който според мен, трябваше да е омайващ. Куршумът, който го е скалпирал, трябва да е бил голям калибър, а аз не смятах, че перуката, която носеше, беше направена особено добре. Дамите, които мятаха всичко на сцената от ключове до бельо, изглежда също не забелязваха това.
Исках да попитам какво става, но явно устата и мозъка ми нямаха връзка. Седнах, олюлявайки се леко в моя стол. Половината от публиката направи същото, но техните движения бяха несъзнателна имитация на представлението и то не поради неясна представа за случващото се. Какво не беше в ред с мен? Едва бях помислила това, когато си спомних: порталът. За разлика от незабележимия преход в МАГИЯ, този беше като боксов удар. Повярвай на Тони, за да бъдеш измамен. Съдейки по начина, по който усещах главата си, той бе направил подобие на сутерен за сделки, като даже не беше планирал да го използва за себе си. Надявах се това да му е докарало доста силен пристъп на мигрена.
Марлоу махна тънка връв от ухото си, още един от даровете към краля на рока, който не бе успял да стигне до сцената, и го хвърли през рамо.
— Имаме проблем — каза той ненужно.
Повдигнах вежда. Какво друго беше ново? Марлоу използва своята стъклена пръчица, за да мушне голямата, колкото юмрук, глава, която беше изложена. Фактът, че това грозно нещо стоеше върху красиво гнездо от тъмно зелени палмови листа и оранжеви птици от рая, изобщо не помагаше. Изсъхнало, подобно на стафида око неохотно се отвори и завъртя в негова посока.
— Не може ли да почака? Това е любимата ми песен.
— Имам нужда от още едно — каза й Марлоу кратко. — Същото.
Главата затвори окото си, но устата продължи да се движи.
— Какво… — Аз спрях, за да преглътна, защото усещах езика си двойно по-голям от обикновено, след което опитах отново. — Какво прави?
— Общува с бара — отговори Марлоу, оглеждайки се наоколо скришом.
— Ще припадна — информирах го аз.
Марлоу ми хвърли укорителен поглед.
— Няма да направиш такава глупост. Кръгът ни е обградил. Двама от техните агенти ни видяха, като пристигнахме и сега всеки, който е останал в казиното, е тук. Те са много внимателни относно вътрешните защити и твоите умения да се измъкваш без подкрепление, така че имаме няколко мига, но това е всичко. Трябва да си готова да се движиш.