Призована от сенките
- Автор: Ченс Карен
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Призована от сенките». Краткое содержание книги:
Огромната блондинка, която ставаше все по-шумна в своите опити да привлече вниманието на Краля, най-накрая пропълзя на сцената. Въпреки че беше с обувки с тънки токчета, тя успя да се добере на няколко крачки от него преди дискретно облечената охрана на бара да я хване. Казанова, който седеше до сцената, се измъкна от потенциалната криза, като й изпрати един очарователен латиноамериканец. Без съмнение обсебения от инкубус мъж поведе жената към бара с очарователна усмивка, която й обещаваше, че ще я накара да забрави за всички мъртви рокзвезди. — Ако това е идеята на Казанова за отвличане на вниманието, това е типично за репутацията му.
— Не е.
Марлоу звучеше сигурен.
— Откъде знаеш?
— Защото, освен ако не съм пропуснал нещо, кавалерията пристигна. Проследих погледа му до триото ужасни стари гърци, които се разхождаха, разнасяйки подаръци. Те не бяха влезли през главния вход, където маговете видимо бяха настръхнали при вида им, а от страничната врата близо до бара. Гардовете, които стояха на тази врата, бяха изчезнали. Един от сервитьорите, страхотен мъж, носещ само шлем и тънки каки шорти, беше впил поглед в триото и изля половин бутилка Чивас върху бара, преди да се усети какво прави.
— Трудна публика, а? — попита главата. — Добре, но чували ли сте за онзи, който не успял да си плати на екзорсиста си? Той бил обсебен отново. Ха! Сега, давайте, кажете, че това не е забавно.
— Не е забавно — каза Марлоу, разгъвайки кърпата си.
— Хей, почакай! Знам хиляди подобни истории! Какво ще кажеш за… За щастие тежките памучни гънки на кърпата спряха приказките на главата, преди да я изритам през стаята.
Дейно се приближи до нашата маса с беззъба гримаса.
— Рожден ден! — каза тя, усмихвайки ми се.
Аз я погледнах изненадано: това беше първата английска дума, която чувах да използва и очевидно беше горда от това. Щях да съм много по-щастлива, ако поздравът й не беше последван от пльосването на кофа, пълна с кървави вътрешности, върху масата точно под носа ми. Погледнах Марлоу, изпълнена със страх.
— Моля те, кажи ми, че това не е…
— Не е човек — каза той, сбърчвайки носа си. — Крава, мисля.
Пемфредо плесна на масата вестник, пълен с чипове от казиното, точно до подаръка на сестра й. Никой от тях не беше синият и червеният, които аз използвах: повечето бяха черни и няколко пурпурни 500-доларови, мяркайки се тук и там. Само с един поглед преброих повече от 4000 долара. Затворих очите си от отчаяние — всичко, от което имах нужда, бе сега и човешката полиция да ме погне. За да не остане по-назад, Енио постави огромен разрязан на три кейк до останалите три подаръка. Той беше покрит с нещо лигаво и зеленикаво, което, предположих аз, трябваше да е глазура. Не се осмелих да попитам защо миришеше като песто. Дейно изхвърли останалата пина колада от моя кокосов орех и го напълни с щедро количество кръв и черва. Тя го пъхна под носа ми, усмихна ми се и каза:
— Рожден ден!
Опитах се да не повърна.
— Защо правят това? — попитах Марлоу, който изглеждаше почти толкова отвратен, колкото се чувствах и аз. Вампирите не пият животинска кръв. Нямаха никаква полза от нея и повечето я намираха за отвратителна.
— Като предположение? Правят ни жертвоприношение. В древния свят кървавите жертвоприношения са били нещо обикновено. Ако аз бях ти, щях да съм благодарен, че не заколиха някоя девственица на масата. Вероятно не са намерили такава във Вегас.
— Ха-ха. Какво трябва да правя с…
Това беше повече, отколкото можех да понеса. Ако не бях толкова отвратена, щях да забележа по-рано, че зомбито Елвис бе спряло да пее по средата на „All shook up“ и сега се опитваше да слезе от сцената. Марлоу скочи на крака.
— Трябва да се отървем от кофата!
Огледах се наоколо, погледът ми мина по препълнените с групи туристи маси.
— Как?
Елвис избегна шепата хора от охраната, които се втурнаха напред, следвайки го към нашата маса. Очите му вече не бяха безжизнени, а изпълнени с изгарящ глад, вторачени в кървавата кофа. Тогава един от гардовете с повече мускули, отколкото мозък, го сграбчи за рамената и се опита да го обърне обратно. Всичко, което успя, бе да бутне перуката, която разкри горната част от оголения мозък. Предположих, че вуду типовете на Казанова се бяха преработили след наскорошните случки и не се бяха отдали напълно на своята поправка. Вероятно това не беше добро бизнес решение.