Призована от сенките
- Автор: Ченс Карен
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Призована от сенките». Краткое содержание книги:
Момичето, което беше припаднало, беше си върнало достатъчно присъствие на духа, за да почне да се опитва да се измъкне. Дейно наблюдаваше с раздразнено изражение как нейният подарък се отдалечаваше, тичайки, и тази моментна загуба на концентрация беше всичко, от което се нуждаеше Приткин, за да й се нахвърли и да я запрати към говорителите. Той можеше веднага да ме нападне, но беше прекалено зает да изпраща огнени топки към извисяващите се глави, за да го направи. Те експлодираха в дъжд от горящи дървени отломъци и летящи механични части, които се пръснаха по цялата сцена, оставяйки по повърхността й грозни резки. Пламъците обхванаха зоната около говорителите и се разгоря огромен огън, който бързо се разпространи към близкото пиано.
Преди да успея да изкрещя посивялата коса на Дейно се показа от горящата маса. Тя изглеждаше изключително вбесена. Секунда по-късно трябваше да стана свидетел на специалния талант на Греите. Дейно не си промени формата или не накара да Приткин да се застреля, както едва ли не очаквах. Тя обърна слепите си очи към него и той замръзна, сякаш се бе блъснал в невидима страна. Изпусна пистолета, който бе измъкнал, вероятно за мен, и застана, оглеждайки празно стаята наоколо. Той не изглеждаше да е ранен; той просто изглеждаше така, сякаш не знаеше къде или дори кой беше. Горната част на пианото рухна с музикален звук зад него, но той само потрепна.
Дейно ритна замръзналата фигура от пътя си и се приближи към мен. Един маг хвърли горяща топка към нея, а тя му я върна обратно с един груб жест. Дейно сграбчи Приткин за раменете и, когато той се обърна, тя го повали. От толкова близо можех да видя, че тези кухинни гънки на кожата, всъщност не са толкова празни, колкото си мислех. В тях имаше тъмна, мътна мъгла, като по никакъв начин не изглеждаха като очи, но по някакъв начин изглеждаха като очи.
— Това трябва да работи много добре в битка — казах аз със страхопочитание.
Трудно е да се направи заклинание, когато не можеш да си го спомниш или дори защо се биеш. Дейно се възгордя.
— Ще го направиш ли да изчезне?
Тя повдигна рамене неопределено, целуна ме по бузата и промърмори „рожден ден“ в ухото ми, преди да се отдалечи, за да се присъедини към сестрите си. Маговете бяха нарязали зомбитата, чиито потрепващи части бяха разхвърляни из цялата земя и пречеха на вампирите. Но имах чувството, че това щеше да се промени.
Имах намерение да последвам примера на Марлоу, но Приткин внезапно се върна на себе си. Преместих погледа си от леденозелените му очи към пистолета, който бе намерил отново.
— Има само един начин да се справиш с мен — изсъска той. — Менталните игри няма да свършат работа.
Реших, че няма да си правя труда да почвам разговор. Изритах го с крак и го принудих да падне на колене. Вероятно при нормални обстоятелства този мой удар нямаше да му причини нищо, но изненадата от него, комбинирана с реките от кръв и слуз на пода, го изпратиха на земята. Той се плъзна към купчината от масите, прекатурвайки се подобно на топка за боулинг, блъскаща се в кеглите. Тежките стъкла от плотовете се прекатуриха навсякъде, някои се претърколиха настрани, но няколко паднаха върху него.
Огнените оранжеви заклинания сега хвърчаха по-начесто и по-бързо, като последното се разби върху сцената, като подпали висящите от тавана завеси от копринени листа. Това беше последното, което беше нужно на бамбуковата сценова рамка, която се срина. Отървах се да не бъда премазана, само защото успях да се шмугна под последната останала изправена маса. Страхувах се, че стъкленият плот няма да издържи, но никоя от по-големите колони не го удари, а останалите просто паднаха върху него.
Когато погледнах назад, Приткин беше изчезнал. Помислих си, че съм видяла светлозелената рокля на Франсоаз, близо до главния изход, но след това тя се изгуби в черния пушек, който се стелеше над разрушения нощен клуб. Но пък тогава видях друго познато лице.
— Били!
Почти прозрачната фигура на каубоя се появи при централната врата. Той ме видя почти в същия момент и изражение на дълбоко облекчение се разля по лицето му. Той се приближи към мен. Бях готова да го попитам къде е бил, но той се вмъкна под кожата ми, без да каже здравей. Вместо това получих истерично ломотене. След това се обърнах към основната битка и забравих за него.
Казанова хвърли магът, който го душеше, върху двама други, след което ме видя и извика. Не можах да го чуя при цялата тази глъчка, но нямаше и нужда — беше очевидно какъв е проблемът. Греите бяха напуснали сградата. Бързо си припомних някои неща и осъзнах, че Дейно не беше единствената, която ми беше спасила живота. Енио беше задържала маговете при Казанова, Пемфредо ми беше помогнала в кухнята, а Дейно беше направила хеттрик. Те бяха платили своя дълг и сега бях сама. Казанова изкрещя още нещо, докато се опитваше да задържи трима мага наведнъж. Все още не можех да го чуя, но успях да прочета думата лесно по устните му. „Бягай!“