Сибирски тайни

„Прилагам списъка на лицата, които твърдят, че са чували за работата на потърпевшите в лабораторията. Всички те са били разпитани от следовател. Ако желаете да разговаряте с тях, съобщете ми, аз ще наредя да ви организиран това.“

Кратко и сухо. Нито здрасти, нито лека нощ. Добре де…

И каква полза сега от този списък? Ако го бяха донесли предобед, тя можеше да успее да си поговори поне с някои от тези хора и да формулира сценариите по-точно. Промени в анкетата можеха да се внасят само до седем сутринта, от девет анкетьорите щяха да започнат да интервюират населението. Късно, много късно…

Тя прегледа набързо приложения списък. Не беше кой знае колко дълъг. Само девет души. Последното име й се стори познато… Нина Ляшенко. Някъде вече го бе срещала. Настя притвори очи и се опита да си спомни как изглеждаше текстът, в който бе видяла името. Не беше ръкопис… И принтиран не беше… Не беше и печатарски… Изведнъж се сети за светлокафяв фон, вдясно се мъдреше реклама на някакъв автосалон. Да, точно така, името се споменаваше в няколко публикации из сайтовете… За същата жена ли ставаше дума? Или просто за същото име? Хора с еднакви имена се срещат често дори на една улица, камо ли в осемстотинхиляден град. Но защо само това име? Ами останалите?

Тя съвсем забрави, че допреди малко й се спеше до смърт. Включи лаптопа и отново се зае да преглежда подборката от статии, които вече бе изчела, само че със съвсем друга цел — бе търсила сведения или поне споменавания за лабораторията. Не беше обръщала особено внимание на имената, сега обаче само те я интересуваха.

Имената на потърпевшите бяха налице. Ала липсваше информация за хора, които разполагат с някакви сведения, полезни за следствието. С изключение на Нина Ляшенко, която поради грешка на пощальона получила писмо, адресирано до един от убитите еколози.

Всъщност така и трябваше да бъде. Не бива да се разгласяват данни за свидетели, докато следствието не е приключено, пък и след това. Дори след произнасянето на присъдата често е по-добре да се запазва в тайна личността на човека, дал показания. Така че липсата на каквито и да било сведения, освен имената на самите потърпевши, не беше за чудене. А виж, появяването на Нина Ляшенко в печата беше странно. За нея, кой знае защо, бе направено изключение от общото правило. Може би тя вече не е между живите?

Зад вратата към стаята на Коротков се чуха стъпки. Юрка се бе върнал. Настя отиде при него.

— Е, как мина срещата? Успяхте ли да се разберете?

Коротков се усмихваше и изглеждаше напълно доволен. Собственикът на парцела, с когото го запознал Пьотър Сергеевич Ворожец, се оказал извънредно приятен и делови човек. Ако Александър Каменски решал да купи това място, собственикът бил готов да преговаря и да се съгласи на твърде съществени отстъпки. В замяна, естествено, на определени преференции при избора на изпълнители и търговци на строителни материали и техника за строежа.