Сибирски тайни
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #32
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: ХЕРМЕС
- ISBN: 978-954-26-1710-5
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Сибирски тайни». Краткое содержание книги:
— Разбирам де, да не съм тъп. И защо е всичко това?
— Когато се върне Юрка, ще ви обясня — обеща Настя. — Просто исках да проверя себе си. Понеже нещо изведнъж ми се бе привидяло, а в действителност всичко е съвсем друго.
Егоров отново притвори очи, а Настя отработи още един абзац. За да се увери в догадките си, намери в интернет други публикации по проблемите на екологията, чиито автори бяха сериозни учени и уважавани публицисти. Да, в тези текстове всичко беше различно. Не както в писанията из сайтовете на Вербицк. Съществува понятието frame — условната рамка, в която се побира значението на думата и в която тази дума се възприема. Ако в текст на екологична тема се използват словосъчетания като „с оглед на дълговременните последствия“ или „за бъдещите поколения“, човекът, който го чете, ще разглежда проблема именно така: като глобален, чието решаване е важно за неговия бъдещ живот и за благополучието на потомците му. Ако пък тези или подобни конструкции не се използват, а вместо тях се употребяват думите „днес“ и „сега“, вниманието на читателя или слушателя ще се съсредоточи върху днешния ден и сегашните неблагополучия.
Точно този вариант ясно се очертава в текстовете, посветени на убийствата на еколозите и тяхната работа в лабораторията. Какво е това? Неумение на авторите правилно да поднесат проблема? Случайност? Или преднамерено действие, което в теорията на невролингвистичното програмиране се нарича „рефрейминг на контекста и съдържанието“?
Тя отвори таблицата, която сама си бе съставила, докато отработваше текстовете. След всяко дълго, тежко и невъзможно за възприемане изречение бе изписано кратко, просто и лесно за осмисляне. И в това по-ясно изречение отново звучаха думите и изразите, които в предишната фраза изглеждаха само като възможност, вероятност, предположение или догадка. Елементарна технология за запечатване в съзнанието на недоказан факт като вече установен. И при това — нито дума лъжа. Майсторство от висока класа!
Но защо е било нужно това? На кого? С какви цели се е правело?
Настя Каменская вече бе абсолютно наясно какво й предстои да чуе от Егоров и Коротков, знаеше и какви ще се окажат резултатите от анализа на анкетите.
— Витя — отново тихо повика тя полицая.
— Какво? — глухо се обади Виктор.
— А ти намери ли любовника на Милюкова? Онзи, с червената кола? Или някакъв друг?
— Търся. Демонстрирам активност. Знаеш ли, московчанке, дори съм благодарен, че днес ме дръпнахте за друга работа. Поне се поотпуснах и си починах малко, защото инак постоянно съм под напрежение. Вадик Хохлов се вие над мен като ястреб, поглед наляво, поглед надясно — все едно ще бягам. Трябва да внимавам за всяка дума. И за всяко мигване. Той здравата е обвързан с това дело. Ами че аз днес под вашето прикритие успях да проверя още едно нещо.
Егоров се надигна, стъпи на пода, седна, потърка с длани умореното си лице. Изглеждаше изтощен и някак опустошен. Човек, на когото всичко е дошло до гуша и вече нищо не го интересува.
— Онези писма със заканите, които намерихме в бюрото на Милюкова…
— Да, спомням си. И какво за тях?
— Криминалистите казаха, че по тях няма нейни пръстови отпечатъци.
— А на кого?
— Ами на никого. Освен на колегата, който ги извади от чекмеджето при обиска. По-точно, там е пълно с някакви неясни следи, но както се казва, негодни за идентифициране.
— А кой ги извади от чекмеджето?
— Отгатни от три пъти — мрачно се позасмя майорът.
Значи, капитан Хохлов. Това много прилича на…
— Но как? — изненадано попита Настя. — Нали и ти си бил там, и следователят, и до вратата са стояли поемните лица. Нима никой не е забелязал?
— Е, именно това проверих днес. Нашият Вадик е безкрайно чевръст, отишъл в телевизията, представил се на портиера, попитал къде е кабинетът на Милюкова, отворил го е с шперц и е сложил там писмата. После е затворил вратата и е отишъл в стаята на редакторите, уж че едва сега влиза в сградата. Дори невинно е попитал на висок глас кой държи ключовете от кабинета. Престорил се е също, че не знае къде е този кабинет. И в наше присъствие пак той отключи вратата, тоест застрахова се стабилно никой да не забележи, че бравата трудно поддава, ако е повредил нещо с шперца. Портиерът добре е запомнил Вадик и всичките му въпроси. Други хора пък са го видели пред кабинета на Милюкова, преди да отиде в стаята на редакторите.
— Излиза, че със знанието на началника на управлението на вътрешните работи се засуква двойна комбинация: скрива се истинският убиец, а същевременно стрелите се насочват към Горчевски и се набират точки за Смелков в предизборната битка?