Сибирски тайни
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #32
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: ХЕРМЕС
- ISBN: 978-954-26-1710-5
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Сибирски тайни». Краткое содержание книги:
Тя потропа на вратата на Коротков, предложи му да слязат да хапнат и получи в отговор отбранителни жестове: мачът бе! Как може?! Е, щом е мачът, добре. Настя донесе десертите, към които в заведението предвидливо бяха добавили вилички и ножчета, настани се до Юрий и впери поглед в екрана, като се постара да изхвърли от главата си еколозите и сценариите и да се съсредоточи в събитията на футболния терен. Тя абсолютно не разбираше от футбол. „Нищо, ще седя и ще гледам, докато не усетя, че в главата ми се е размърдала някаква идея“ — упорито реши тя.
Първото полувреме свърши. Коротков, както почти всички мъже, веднага започна да натиска копчетата на дистанционното и да сменя каналите, като спираше на всеки за не повече от 15-20 секунди. Тези секунди бяха напълно достатъчни на Настя, за да успее да се пренастрои и да се постарае да разбере за какво изобщо става дума. Неочаквано й хрумна, че навикът „да сменяш каналите“, който толкова дразни повечето жени, всъщност е прекрасна гимнастика за мозъка, защото го кара да превключва и да се ориентира в новия материал. Макар и за кратко и незадълбочено — тук е важен именно моментът на превключването. „Да, не само древните са били умни. Мъжете инстинктивно правят в тази ситуация по-правилни неща от нас, жените, които пускаме един канал и гледаме съответното предаване от началото до края. Може би затова мозъците на мъжете са по-тренирани… А може и да не са.“
Когато започна второто полувреме, тя поседя с Коротков още десетина минути и разбра, че е узряла, за да продължи работата. Млясна Юрка по темето и отиде в стаята си. Обади се на Лаевич, попита го няма ли информация от началника на управлението. Както и бе очаквала, информация нямаше. „Ами добре — спокойно си помисли Настя. — Ще мина и без нея. Идеята ми е ясна, а уточнения във формулировките ще мога да внеса и по-късно, ако на оперативните работници не им се досвиди и дадат нещо в повече от това, което вече и бездруго знам.“
Първият вариант на текста за сценариите се получи обемен, но тя и не се постара да го съкрати, просто записваше това, което й хрумваше. Сега трябваше да го структурира и стегне, за да няма нито една излишна дума. Та нали Лаевич я предупреди: колкото по-кратък е въпросът, толкова повече са шансовете анкетираният да даде обмислен отговор, а не първия, за който се сети.
Ръководителят на предизборния щаб сякаш бе чул нейните мисли, защото след секунда й позвъни.
— Как върви работата? Кога мога да очаквам резултат?
— Мисля, че след около два часа всичко ще бъде готово — отговори Настя.
— Прекрасно. Ще ми го изпратите ли по пощата? Или аз да пратя някого да вземе материала?
— Разбира се, по пощата, дайте ми адреса.
Нощта бе минала в будуване, тя бе успяла да поспи само до момента, когато я събуди Коротков заради своя болен и туптящ зъб. Настя мечтаеше да свърши каквото бе замислила и да си легне.
Бе успяла да преформулира и максимално да съкрати и да стегне първия сценарий, когато пристигна Коротков.
— Аска, Ворожец е организирал вечеря със собственика на парцела край Горното езеро, трябва да ковем желязото, докато е горещо — каза той. — С мен ли си?
Тя отрицателно завъртя глава, без да откъсва очи от текста.
— Тогава аз тръгвам. Щом огладнееш, вечеряй без мен.
— Имам още пасти. Когато минаваш покрай ресторанта, помоли да ми донесат кафе, понеже заспивам права. Разбира се, мога и аз да се обадя, но нали и от теб трябва да има някаква полза, защото се получава несправедливо: аз работя, а ти спиш, гледаш мач и се шляеш по кръчми.
— Внимавай, скоро няма да си влизаш в дънките — оптимистично се закани Коротков. — Докога ще плюскаш пасти?
— Млъкни, а? — миролюбиво предложи тя.
Успя напълно да завърши работата и да набере текста на компютъра десетина минути преди да изтекат уговорените два часа. Дочака потвърждение от Лаевич, че писмото е получено, с удоволствие се протегна и отиде в банята, мечтаейки колко дълго и дълбоко ще спи.
Тя потъна в сън моментално и когато над ухото й оглушително зазвъня хотелският телефон, уплашено си помисли, че вече е сутрин. В стаята беше тъмно. Настя напипа слушалката, като ядосано предположи, че се обажда Коротков и че сега хубавичко ще го насоли… В просъница забрави да се запита защо ще й звъни по местния телефон, а не по мобилния.