Сибирски тайни
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #32
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: ХЕРМЕС
- ISBN: 978-954-26-1710-5
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Сибирски тайни». Краткое содержание книги:
— Идете при Лаевич, той ръководи предизборния щаб на Смелков.
— Благодаря — сдържано отговори Настя.
— Ето телефонния номер, обадете му се, той ще ви обясни как да го намерите.
Баев й подаде малко квадратно листче.
— Благодаря — повтори тя.
Ето, нищо страшно. Никой не я изяде. Дори луда не я нарекоха.
Генадий Лаевич предизвика у Настя противоречиви чувства. Външно й беше крайно неприятен, макар че тя не би могла да обясни защо. Грозните лица никога не я отблъскваха, а красивите обикновено я оставяха равнодушна. Виж, към поведението и познавателната активност на ръководителя на предизборния щаб у нея не се породиха и най-дребни претенции.
По телефона той й обясни подробно как да намери щаба, а след това посрещна Каменская много любезно и доброжелателно. Нещо повече, по това как светнаха очите му, когато тя му разказа една след друга историите за теглото на бика и търсенето на потъналата подводница, се разбра, че Генадий не е глупав и с готовност се устремява към всичко ново.
— Това е крайно любопитно, заинтригувахте ме… — бъбреше той, докато търсеше някаква информация в своя компютър. — Трябва още днес да формулирам въпроса и да го добавя в нашата обичайна анкета. А за утре ще извикам група интервюиращи, ще ги пусна сред хората, да работят.
— Искате да зададете въпрос или да предложите на анкетираните сценарий? — попита Настя, искрено зарадвана, че най-сетне е срещнала съмишленик.
— Ами вие? — зададе Лаевич насрещен въпрос. — Изхождам от обстоятелството, че щом предложението е ваше, вие знаете повече по темата и по-добре от мен си представяте кое е правилно. Какво ще ме посъветвате? Просто имайте предвид, че нашите допитвания са много кратки, хората не обичат да си губят времето, като отговарят на въпросите от нашите анкети. Колкото по-кратко е допитването, толкова по-добре. Повече са шансовете човекът да не започне да се дразни и да отговаря вече каквото му падне, само и само да се отърве по-бързо. Ако смятате, че е нужно да предложим сценарий, той трябва да бъде максимално плътен. И ще се наложи да го напишете самата вие.
— Сценариите трябва да бъдат няколко — поправи го Настя. — Ако е само един, ще получим само един отговор.
— Тогава вашата задача се усложнява. Да се изложат няколко сценария в кратка форма, която няма да досади на анкетираните, е още по-трудно. Разбира се, аз ще ви помогна с каквото мога. Хайде да съставим график с помощта на обратно броене.
Това й хареса. Делово, ясно и грамотно.
— Ще извикам интервюиращите утре, в девет сутринта. Дотогава всички анкети трябва да бъдат отпечатани. Обемът на анкетата — не повече от един лист във формат А-4, двустранно. Печатането на този текст ще отнеме около час. Смятаме ги час и половина заради разни непредвидени варианти: повреда в принтера или компютъра, неприятности с мастилото… Може да ни подведе и електричеството. С гаранция — два часа. До седем сутринта анкетата трябва да е напълно готова. В нея са нашите стандартни въпроси, те са налице. Ще трябва да наберем само вашия текст със сценариите. Колко време ще отнеме това?
Настя сви рамене.
— Около пет минути. Може би дори по-малко, ако съумея да напиша съвсем кратки формулировки.
— Добре, включваме вашия текст във вече споменатите два часа. И тъй, крайният ни срок е утре, в седем часа. Какво ви е нужно за формулирането на сценариите?
— Информация. Всичко, което е известно по делото за убийствата на еколозите и за тяхната тайна лаборатория.
— Да допуснем, че вие вече сте се запознали с това. Колко време ви е нужно, за да формулирате текста за анкетата?
— Не знам — призна тя. — Никога не съм се занимавала с подобно нещо, ще ми бъде първи опит. Може да се получи веднага, за трийсет-четирийсет минути. А може да се мотая и няколко часа.
— Лошо — неодобрително въздъхна Лаевич. — Как можем да планираме, без да знаем колко време ще отнеме всеки етап от работата?
— Не можем — послушно се съгласи Настя, прикривайки усмивката си. — И друго, Генадий: никой няма да ни даде цялата информация по делата за убийствата на еколозите, просто не забравяйте, че тя не ни и трябва. Интересува ни само онази част, която се отнася до лабораторията. Ние търсим лабораторията, а не хората, извършили тези убийства. Така че вашият шеф Константин Кирилович ще трябва да ни съдейства.
— В какъв смисъл? — Генадий рязко вдигна глава и тръсна дългия си перчем, който скриваше половината му лице. — В какво трябва да се изразява съдействието?