Сибирски тайни

— Съчувствам ти. — Коротков бащински я потупа по късо подстригания тил. — Но ти сам го пожела, Жорж Данден. Труди се. А аз ще поспя. Ако ти потрябва помощ, събуди ме, не се притеснявай. Можеш да допиеш кафето ми.

Той измъкна от оставената на пода торбичка една кутия с десерт и затвори вратата след себе си.

Настя се преоблече и отново зачете материалите за убийствата на еколозите. Този път се съсредоточи върху текстовете за тяхната работа в тайнствената лаборатория, вадейки цитати в бележника. След час и половина отново я обзе остро недоволство от себе си: намерената в мрежата информация изглеждаше съвсем различно от онзи ден, когато беше болна и я четеше за пръв път. Онова, което тогава й изглеждаше убедително и безспорно, днес тя приемаше като празни приказки. Ако оперативните работници разполагат с информация на същото ниво, нищо чудно, че и четирите убийства не са разкрити досега. Или само тук, в статиите, всичко е толкова неопределено, а оперативните работници имат далеч по-точни сведения?

Не може да се работи, когато си болен, това е единственият и неоспорим извод! Не бива да разчиташ на нормално функциониране на мозъка и адекватно възприемане на ситуацията, ако не си здрав. Когато боледуваш, стой си вкъщи и чети любовни романи, ама от по-простичките, дето не изискват интелектуални усилия. И не се опитвай да вършиш що-годе сериозна работа, защото ще направиш толкова грешки, че после сто години не можеш ги изчисти. Именно това би казала тя сега на седемнайсетгодишната Настя Каменская, ако имаше възможност. Колко жалко, че тази възможност е чисто хипотетична! Страшно е дори да си помисли колко погрешни изводи и неправилни решения е вземала, когато е ходила в службата с настинка, с температура, с грип, дори просто с наболяващ я стомах или болен зъб. Това минаваше едва ли не за героизъм и будеше уважение, но кой знае защо, на никого и през ум не минаваше колко е рисковано за интересите на работата.

Трябваше да пести време, затова Настя не се съсредоточаваше в пасажите, където не ставаше дума за лабораторията. Към пет часа следобед всички цитати бяха извлечени, трябваше да пристъпи към изготвянето на сценариите. Коротков се бе наспал, сега от неговата стая долитаха звуци от работещия телевизор: Юрка гледаше мач.

„Хигиена на умствения труд — саркастично си помисли Настя, стана от бюрото и поразкърши гърба си, който се бе схванал от дългото седене. — Колко пъти сме чували това на младини! И винаги се кискахме, сякаш ставаше дума за нещо неприлично. Хем в това се съдържа извънредно дълбок смисъл. Непременно трябва да правиш паузи и да се развличаш, за да престане мисълта ти да тича по едни и същи тунели. Та древните далеч не са постъпили глупаво, когато са измислили театъра за развлечение на обикновения народ! Защо думата „развлечение“ е придобила такъв негативен оттенък в умовете ни? Като че да се забавляваш, е срамно. Трябва да работиш, да работиш и да работиш. А каква полза от такава работа, когато погледът ти е между капаци и мисълта ти не може да тръгне по никакъв друг път, освен по веднъж прокарания, обичайния? Развлечението, откъсването, е измислено именно за да може мисълта свободно да продължи нататък и да ражда нов поглед към проблема, нови идеи. Ето защо сега трябва да си дам почивка, да се поразвлека с нещо, а после да се захвана със сценариите. Да знаех само как да ги напиша…“