Сибирски тайни

„Да бе, чакай ти — промърмори си наум Настя. — Как пък не се е разтичал Баев да дава оперативна информация на външни лица. Но бях длъжна да помоля, инак щяха да ме разберат неправилно.“

Тя се върна в хотела, като по пътя се отби в същото италианско заведение, където вчера бе купила десертите. Не се знаеше как ще потръгне денят, трябваше да има храна подръка.

Когато приближи вратата на стаята си, чу долитащи отвътре гласове. Единият определено беше на Коротков, другият — на Саша, брат й, останалите не познаваше. Ами да, точно така, в единайсет се е открило съвещанието… Имаше чувството, че денят е започнал толкова отдавна, че сега трябва да е вече следобед!

Коротков се бе настанил удобно в нейната стая. Беше се проснал на дивана и поставил лаптопа й на малката масичка. До лаптопа стоеше поднос с кафе в каничка и чашка — Коротков ги бе поръчал за стаята. Без да каже и дума, Настя приближи, взе чашката с недопитото кафе, занесе я в банята, изми я, върна се, наля кафе на себе си, доста безцеремонно избута Юрий от мястото му на дивана и седна до него. На екрана се виждаше кръгла маса, до която седяха брат й и някакви други мъже със сериозни физиономии.

— Привет! — безгрижно заяви тя. — Нали не се сърдите, че закъснях?

— Привет, сестричке — усмихна се Александър Каменски и бързо й представи другите двама участници в съвещанието. — Юрий Викторович каза, че твоите предпочитания клонят към парцела до езерото, но там имало някакви проблеми с екологичната обстановка и ти си се занимавала с тях.

— Точно така — кимна Настя. — Колко време можеш да ми дадеш, за да изясня тези неща?

— Колко ти трябва? Три дни? Седмица?

— Седмица винаги е по-добре от три дни — дълбокомислено изрече Настя и отпи от кафето. — Когато е за нещо важно. А от гледна точка на пребиваването в чужд град и желанието ми да се прибера вкъщи, три дни явно е по-добре от седмица. Саня, парцелът край Горното езеро наистина с най-хубавият, но това е само според моя вкус. Той е и най-скъпият, но има варианти за цената. Дай ми максимум пет дни за екологичната обстановка. Мисля, че всичко ще се изясни много по-бързо. Ако в северния район наистина има проблеми, налице са и два много добри парцела в южния. Малко по-лоши са, но също напълно подходящи.

— Пет дни са много, Александър Павлович — запротестира един от директорите, плешив чичко с очила с тънки рамки. — Финансовият план…

— Юрий Викторович — прекъсна го Каменски, — какво ще кажете вие? Съгласен ли сте със сестра ми?

— Съгласен съм. Парцелът край езерото наистина е най-добрият по всички параметри.

— А за петте дни?

Настя бързо прецени разположението на камерата и силно ощипа Коротков, като се надяваше сериозните чичковци от банка АПК да не видят това. Чест направи на Юрий, че и окото му не мигна, той дори не трепна.

— Мисля, че ще се справим за три дни — каза той. — В краен случай за четири.

Какъв предател само!

Съвещанието свърши, Настя излезе от скайпа и ядосано погледна Коротков.