Сибирски тайни

Баев не отговори. Мълчанието се проточи. Настя потрепери, предчувствайки нещо неприятно.

— Толкова ли сте сигурна, че брат ви ще поиска да купи именно парцела край Горното езеро? — неочаквано попита полковникът.

— Вероятността е много голяма. Вчера Пьотър Сергеевич организира среща със собственика на парцела, предварително се разбрахме, че цената ще бъде привлекателна.

Отново настана тишина. После прозвуча кратък решителен отговор:

— Добре, нека бъде Егоров. Ще наредя.

Нещо я притесни в думите на Баев, при това усещането беше до болка познато. Нещо подобно тя вече бе изпитвала, и то именно във връзка с началника на управлението. Но не успя да се потопи в асоциации и да измъкне на бял свят първопричината на неприятното чувство, защото Коротков помоли шофьора Володя да спре колата пред един магазин под предлог „да купи бутилка вода и сухарчета“. С жест, предлагащ на Настя да тръгне с него, Юрий с бързи крачки влезе през вратата на малкия супермаркет.

— Какво, получи ли си го? — попита той, докато шареше с поглед по рафтовете за сухарчета от предпочитаната марка. — За какво ти е Егоров? Той се занимава с издирване на любовника на Милюкова, нека си работи по това, не го откъсвай. И двамата с теб ще се справим.

— Юра, ами че това са девет души! Как си го представяш? Ако извадим късмет, някои ще са си вкъщи, но други — на работа, трябва да ги търсим, трети пък просто се мотаят някъде. Командировки, болници… Трима ще свършим работата много по-бързо, падат ни се по трима свидетели на всеки. А ако с нас има страничен човек, когото не познаваме и му нямаме доверие, ще трябва да ходим всички вкупом. Нали той няма да се съгласи да обикаля в двойка с някого от нас, а третия да пусне сам. Той ще трябва лично да присъства при всеки наш разговор с хората. Представи си колко време ще загубим така. А Егоров е наш човек, проверен, ще се разделим и за половин ден ще приключим. Витя ще има още половин свободен ден, за да свърши някоя от своите задачи, без да се отчита за това. Уж е бил през цялото време с нас.

— Ами… — Коротков замислено се почеса по носа. — И ти си права общо взето. Да видим с каква скорост се движат нарежданията в тяхната вербицка полиция.

Оказа се, че нарежданията се движат бързо. Настя още избираше шоколад, чудеше се с бадеми или с лешници да предпочете, когато се обади Егоров.

— Какво си намислила? — мрачно попита той. — Спуснаха ми нареждане от началника на криминалния да пътувам с вас и повторно да разпитваме някакви свидетели.

Когато чу в какво се състои задачата, Виктор неопределено изхъмка и поиска да му пратят с есемес имената и адресите на хората, с които трябва да се видят. Върнаха се в колата, огледаха картата на Вербицк и бързо си разпределиха адресите според териториалната близост. Настя пое онази част от града, в която живееше Нина Ляшенко — единствената свидетелка, чието име беше споменато в откритото интернет пространство.